1100 души се нуждаят от трансплантация у нас. Данните са на Агенцията по трансплантациите. В същото време доклад на Европейската комисия сочи, че България бележи ръст в броя на направените операции с дарени органи.
След лятна вирусна инфекция, Георги Пеев получава увреждане на бъбреците. Майка му се оказва подходящ донор. Но когато постъпва в болница за извършване на операцията разбира, че има проблем и със сърцето.
„Шансът е по-малък от шестица от тотото. Имал съм шанс, казват лекарите”, споделя днес той. А шансът на Георги е, че освен бъбрек от майка си, получава и ново сърце от донор: „Хора, които са били абсолютно наясно какво правят дарявайки органите на сина им, който е изпаднал в мозъчна смърт в следствие на инсулт. След сърдечната ми трансплантация аз съм син на две майки, както искате, така го разбирайте”.
В момента в листата на очакващите ново сърце за около 30 души. Най-голяма е нуждата от бъбреци – чакат 1011 българи. Други 50 са в листата за черен дроб, 13 – за бял дроб и 11 – за панкреас.
Въпреки ръста на донорски ситуации в България, извършените трансплантации са едва 24 в Александровска болница.
Близо половин век от първата бъбречна трансплантация в България, ръстът е почти двоен. Въпреки това има още какво да се желае – близо 3000 души изрично са заявили, че не искат органите им да бъдат дарявани, ако се случи нещо с тях. „Явно има хора, които все още вярват, че с трансплантациите може да се прави търговия. Аз смятам, че това са неоправдани страхове”, коментира доц. Марин Георгиев.