Шествие във Велико Търново в този час, точно година след убийството на студентката Вероника. Нейни близки извървяват пътя, по който тя е минала за последно.
На ж.п. линията в града точно преди една година е минала 23-годишната студентка. Стигнала е до пътеката, на която за зла участ я догонва рецидивистът Илиян Здравков.
Първо я убива, а след това си тръгва с дамската й чанта и хладнокръвно се качва на влака за Горна Оряховица. Една почернена, тежка и скръбна година за семейството на убитото момиче.
Жестоко убийство, рецидивист, самопризнания, вратичка в закона и 30 години затвор. Така премина годината за семейството на Вероника. „Ние не живеем оттагава, ние само съществуваме. Това е ден за ден, не може да се нарече живот”, разказва Надя Трайкова, майка на Вероника.
„Живея със спомените и мислите си за нея и в целите си да мога да направя нещо в нейна памет - било той да бъде осъден и да изгние в затвора, както тя в момента гние в земята. Това са ми мойте цели. Целите, които ги имах преди това, те умряха с нея”, каза почерненият Трайчо Трайков, баща на убитата.
Петиция настоява за промени в наказателния кодекс и връщане на смъртното наказание. Зад тези искания застават и приятелите на Вероника.
Убиецът на Вероника е рецидивист със 7 присъди. Заради направените самопризнания получи 30 години затвор, като в момента обжалва.
