Размириците в Харманли принудиха държавата да търси начин да разсели бежанците. Започнаха и огледи на бивши застави по българо-турската граница, които да бъдат превърнати в мигрантски центрове.
bTV тръгна по браздата, за да разбере в какво състояние са заставите. Кореспондентите ни провериха районите на селата Маточина, Сладун и Визица.
В Маточина свършва България. В този район броят на бившите застави е по-голям от броя на хората.
С двамата останали мъже в Маточина екип на bTV отиде до най-близката застава. Строена през комунизма от армията, днес е разграбена и опожарена от поредната група нелегални, преминала границата ни.
Заставата и до село Сладун вече е инспектирана от МВР. Тук единственото предимство е, че сградата все още е с покрив. Ремонтът ще е скъп, но не и невъзможен. Местните хора обаче не искат и да чуят заставите да стават мигрантски центрове.
„Ние сме бежанци бе! Ще дойде време те ще гърмят и ние ще гърмим, ще се избиваме едни други”, каза Христо Димитров.
На връщане екипът на телевизията прихваща патрул на „Гранична полиция, като срещата завърши с предупредителен протокол.
От общо 15 бивши гранични застави в района на Малко Търново 15-а тилна застава е „най-запазена” - без здрав прозорец, без врати и с полусрутен покрив.
От някогашната масивна постройка почти не е останала здрава част, а прокарването отново на ток и вода изглежда мисия невъзможна.
„Те са стари постройки, строени са през 50-те години, една част е тухла, другата- - кирпич. Те просто са поддали отвсякъде, опасно е да се живее в тях", каза Тодор Браяновски - бивш началник на Гранична полиция - Малко Търново.
Повечето застави са строени навътре в гората в Странджа, почти недостъпни са и са трудно охраняеми, особено през зимата.
„Една година се наложи да носим продукти на 13-а и 14-а застава с вертолет” заради снега”, каза Браяновски.
Заставите са затворени от близо 20 години и са оставени на разрухата. Според наши източници военни са оглеждали подходящи поляни в района, където при нужда да бъдат поставени фургони за бежанци.