До момента няма нито една анулирана екскурзия след атаката срещу музей в Тунис, казват от бранша в България. Българското външно министерство обаче препоръча временно да се въздържаме да посещаваме страната.
„След арабската пролет, постепенно страната стана за пример в региона”, казва Христо Илиев, който живее в Тунис от 20 години. Свързваме се с него по скайп.
„След промените такива инциденти не е имало, но в провинцията постепенно ставаха. Преди три месеца имаше атака срещу патрул. Убиха 6 полицаи”, разказва той.
Годишно шест милиона европейци посещават Тунис. Разстоянието между София и Тунис е по-близко, отколкото София - Лондон. Въпреки случилото се, в една от туристическите агенция до момента няма нито една анулирана екскурзия.
„Обикновено един единствен терористичен акт не може да спре туристите. Същата беше ситуацията и при нас, след атентата в Бургас. Тогава нямаше масови канселации, но беше единичен случай”, обяснява Боян Павлов.
Десетки туристи обаче решиха да прекратят престоя си в Тунис и да отпътуват незабавно за родните си страни.
Междувременно полицията в Тунис задържа четирима заподозрени във връзка с вчерашния атентат в музея „Бардо”. По последни данни при терористичното нападение са загинали 23-ма души - 20 от тях европейски и японски туристи.
Установена е самоличността на ликвидираните терористи. Президентът на страната Беджи Каид Есебси посети ранените и обяви „безмилостна война срещу тероризма”. „Не трябва да оплакваме съдбата си, а да се борим срещу тероризма с всички средства”, заяви той.
Сред жертвите са японци, италианци, французи, испанци, колумбийци, поляк и австралиец. 44 души са ранени, някои от тях - тежко. Макар и в шок, оцелели при атаката разказват за преживяното.
„Терористите влязоха, сипейки куршуми, за да ни сплашат. Един улучи крака ми ниско, а друг одраска бедрото ми. Приеха ме в болница и ми поставиха шевове”, спомня си Бруна, туристка от Италия, оцеляла при атаката.
„Оказваме психологическа помощ на ранените. Психиатри и психолози са при тях и ги свързват със семействата им”, увери и директорът на болницата Соуад Садрауи.
„Моят приятел и аз решихме да си изцапаме лицата с кръв от ранените и да се престорим на мъртви. Останахме неподвижни, проснати на земята и се преструвахме на убити. След време, което ни се стори много, много дълго, се чуха още изстрели. Не престрелка, а изстрели, от време на време. След това настъпи тишина. През това време си шепнехме с останалите, но толкова ни беше страх, че при всеки изстрел или детонация, сърцето ми биеше лудо", разказа една от оцелелите туристки.
„Тълпата, която бяга - първо това видях. Хората тичаха и викаха, че искат да се скрият. А в този музей - къде да се скриеш? Не си в нормална сграда, където можеш да се скриеш зад стените. Това е музей - има фрески и разни експонати, но не и къде да се скриеш. Достатъчно беше да влезе един и да ни изтрепе", разказа друг оцелял при терористичната атака.
