Родителите трябва възможно най-рано да кажат на децата си, ако те са осиновени. Около това се обединиха Лили Апостолова – администратор на сайта „Търсим се“, Константин (Тити) Папазов – баскетболен треньор и осиновител, и Дора Прангаджийска – психолог в сферата на осиновяването. Те участваха в предаването „Тази сутрин“ по bTV, за да дискутират по промените в Семейния кодекс.

Апостолова и Прангаджийска категорично заявиха, че на детето трябва да се каже възможно най-рано. И двете са осиновени, като и двете са научили в по-късна възраст от... съседи.

99,9% от осиновените научават, че са осиновени. Затова е най-добре децата да го научат в семейството, от родителите си (осиновителите си)“, каза Лили Апостолова.

 

Снимка: bTV

Според нея много осиновители се притесняват, че като кажат на детето, че е осиновено, то ще скъса връзката с тях – „напротив, тази връзка става още по-здрава“, категорична бе тя.

Държахме ние да кажем на детето, защото най-страшното са хорските приказки. Невинаги може да са добронамерени, каза Папазов. В тяхното семейство разказали на дето, че е осиновено, под формата на приказка, като до ден днешен това е любимата приказка на момчето.

Снимка: bTV

Споделянето с приказка е изключително подходящ начин да се каже такова нещо, коментира Дора Прангаджийска. Психолозите съветват родителите, осиновили деца, да подхождат точно по този щадящ начин. „Освен това смятаме, че е добре такава тайна изобщо да не бъде създавана – още от самото начало родителите трябва да говорят за това събитие – през приказки, филмчета. Животът предлага много удобни ситуации, в които може да се каже“.

Колкото по-отрано се говори за това в семейството съвсем спокойно, детето няма проблем, че е осиновено, дори в пубертета, коментира Апостолова.

Снимка: bTV

Според Прангаджийска изключително важно е срещата с биологичните родители да стане, когато и двете страни са озрели за нея.

На въпрос има ли смисъл детето да търси родителите си, Папазов отговори, че това би трябвало да е личен избор. „При всички случаи трябва да избягаме от догмите на миналото, когато осиновяването се е смятало за нещо странно и тайно. Мисля, че прозрачността е много важна“.

По думите му в семейство, където има и друго дете, родителите не гледат на децата по различен начин, защото „осиновеното вече е част от теб“.

Има смисъл да търсиш родителите си, това е вътрешна потребност – да видиш човека, който те е създал, коментира Лили Апостолова. Според нея, когато си осиновен, винаги има „усещане, което няма как да обясниш“, че биологично не си част от това семейство.

Снимка: bTV

Запитани дали от тези промени ще произлезе нещо добро или отново ще има прегради, Апостолова коментира, че „по така на правения нов закон пак ще има преграда – биологичната майка ще трябва да разреши братята и сестрите да се познават. А ако майката е починала, заминала е в чужбина или не се отзове на призовка от съда, какво правим? Това значи никога да не се съберем“.

„Този закон е огромна крачка напред, не можем да кажем, че е нещо негативно или недостатъчно“, каза Прангаджийска. Според нея обаче трябва да се разшири кръгът на търсене, да има възможност за среща и да се оптимизира тази среща не само между майка и дете, а и с братя и сестри, ако има такива.

Вижте целия разговор във видеото:

В предаването бяха показани и примери за осиновители и осиновени. Според Величка Дошева, която осиновява дъщеря си преди 15 години, не е необходимо да се пази тайна „това просто влияе по всякакъв начин на едно осиновено дете... Когато има тайна, независимо дали е на осиновен или в някакъв друг аспект от живота, това малко или много води до емоционална травма. При човек, който на една по-късна възраст е получил информация, че е бил осиновен, това неминуемо води до сътресения в личността“.

Именно такъв е случаят с 42-годишната Детелина Дамянова, която научава, че е осиновена преди година. „В първия момент, в който ми казаха, светът ми се срина. Не можех да си обясня защо тази тайна е крита от мен. Не се сърдя на абсолютно никого, но имам право да разбера защо е станало така“, каза тя.