В България има музиканти, които са получавали най-престижната награда за музика в света - „Grammy", музиканти, канени да подгряват най-легендарната група в света - Rolling Stones, музиканти, класирани до U2 и Oasis, музиканти, пробили в MTV, MCM и чарта на Billboard, преговаряли с Йоко Оно и музиканти с покана да записват в студиото на култовите The Beatles - емблематичното Abbey Road.
Това са супергрупата „Фондацията” – Кирил Маричков, Иван Лечев, Дони, Славчо Николов и Венко Поромански.
“Идеята за "Фондацията" се роди в една кола, в която шофирах 4 или 5 часа и не чух нито една българска песен по всички радиостанции, които сменях. И се сетих за едновремешните касетки, които си правехме като ученици, с любими песни - на "Щурците","ФСБ и т.н., и си казах тая касетка трябва да се появи на сцената”, разказва Дони.
По-голямата част от репетициите минава в разказване на вицове, признават музикантите.
Като всяка група, и "Фондацията" има свой вътрешнозаводски език. Така например „Патрик Суейзи” е код, олицетворение на човек, който дава вид, че всичко разбира, например някой местен организатор, който казва: Всичко е наред, момчета, и съответно нищо не е наред. Всичко е с главата надолу, докато ние не си го направим, обяснява Венко.
„Най-хубавото при нас е, че няма моменти на "тежкарщина" или борба на егото на всеки. Много е хубаво да свириш с хора, които нямат комплекси, защото наистина хората са изпълнени с комплекси”, казва Кирил Маричков, който се определя като "динозавъра" в групата.
„Установихме, че ние с "Фондацията" сме като късния брак. Търпим определени компромиси, ние сме вторият или третият брак. Ние не сме първото влюбване”, отбелязва Дони.
„Първия път в Америка направихме 9 концерта, втория път - 18. Обиколихме цяла Европа”, допълва той.
Графикът им е пълен. “На практика за турнето в България останаха само датите 15-и в Монтана, 17-и - Пазарджик, 22-ри - Шумен, и 10-и декември - Русе. Догодина ни предстоят много повече концерти от тази”, обещава Дони. И това са Катар, Дубай, Кувейт, Москва, след Нова година европейско турне, а в края на 2017-а - Северна Америка, част от Южна Америка и Япония.
„Ние сме на самоиздръжка, звучи странно казано по този начин, но ние се занимаваме с концерти в зали, 2 или 3 пъти прецедентно в клубове. Ние се издържаме от това хората да влязат в залата, а не от броя лайкове в YouTube или Facebook”, допълва Дони.
Славчо от БТР е единственият от „Фондацията”, който продължава да свири и с оригиналната си група.
Венко е роден в Никозия, прекарал част от детството си в Германия и е единственият доктор по музика в супергрупата.
„Да си доктор, да си защитил дисертация, означава да си прочел няколкостотин книги по специалността, да си ги анализирал, да си направил своята гледна точка, своето проучване по темата. Определено много ме обогати това четене, писане и научна работа, но за мен най-вълнуващото в момента е свиренето”, категоричен е той.
Преди дни "Фондацията" получи награда "Кристална лира" 2016 г. в категорията "Поп и рок музика" за популяризиране на съвременната поп и рок класика.
А ето и както е „Фондацията” за всеки от музикантите:
Иван: За мен "Фондацията" е клуб от приятели със сходни интереси, който постига завидни резултати.
Кирил: "Фондацията" ми запълва живота с хубави емоции и радост.
Венко: ... един прекрасен учебник
Славчо: .... приятелство и музика
Дони: "Фондацията" за мен е животът ми в момента.