Първоначалното обвинение срещу биячите 18-годишния Тодор Йорданов са нещо, което за Враца и за хората, които знаят как работят институциите, вече се превръща в нещо нормално. Това каза в студиото на „Тази събота” Ивайло, брат на момчето, което почина след нанесения побой.
Първоначално братята Десислав и Иван Пламенови бяха обвинени в причиняване на убийство по непредпазливост при нанасяне на лека телесна повреда. След като градът се вдигна на протест, обвинението беше променено на „предумишлено убийство по хулигански подбуди”. Двамата обаче бяха пуснати под домашен арест.
„Хората там са корумпирани, корупцията е там на всяко ниво. Разбира се, доказателства няма. За мен това, което те се опитаха да направят може би е нещо, което те са правили и друг път. Задавам си въпроса колко такива случаи не стигат до медиите”, каза Ивайло Йорданов.
Младият мъж посочи, че не е знаел, че брат му носи бокс, но призна, че също притежава – както много българи. „Това се носи в България, защото никой не ти дава сигурност, това се носи за самозащита”.
Той призна, че е бил най-силно афектиран, когато патоанатомът обявил, че не е открил следи от удари. „Аз бях там, когато излезе човек преди него да го обяви. Смятахме го за провокатор (...) Този случай провокира в мен една омраза. Ако това нещо продължава, лично мен биха ме лишили от морал”, каза младият мъж.
Бащата Емил разказа, че е видял с очите си нараняванията по тялото на Тодор. Според родителите, няма как само единият от Пламенови да е бил сина им, при положение че травмите са и отпред, и откъм гърба. Те запитаха щом на третия ден са установени над 20 удара, то колко са били в първия ден, когато официалната версия е била, че Тодор не е бил бит.
По въпроса с това дали е имало агресия, Емил Йорданов призова медиите да покажат автомобила на сина му, който е бил изпотрошен от двамата мъже.
Майката Цецка посочи, че единственият човек, който се е опитал да помогне на сина й е все още неизвестен гражданин, който два пъти му е вадил езика. Линейката дошла чак след 40 минути.
Единият от обвиняемите заяви вчера, че той също се е опитвал да помогне на Тодор. Коментарът на майката: „Това е най-долната лъжа и най-долното нещо – с каква съвест го казват тези хора. Те не са хора, те са убийци”.
За здравето на Тодор
Семейството опроверга твърденията, че починалият е имал сериозен проблем със сърцето. „Моят син имаше една по-изразена аритмия, каквато има всеки от нас и нищо повече. Не е имал сърдечни проблеми. Не пиеше никакви хапчета. Спортист.”, обясни Цецка Йорданова.
Ивайло Йорданов допълни, че преди 3 години след подготовката си за състезание по таекуон-до брат му е бил изключително изтощен и тогава лекарите са му препоръчали почивка и здрава храна.
„От тогава до последно, той не е имал проблем, дори си спортуваше за себе си. Започна да води тренировки”, допълни той.
Според него за смъртта е допринесло нещо още в момента на побоя – Тодор е издържал до идването на майка си, но след това силите са го напуснали.
Какво следва?
„Това няма как да се преживее, няма нормален човек, който да преживее такова нещо”, каза Емил Йорданов.
„Пети ден не можем да си приберем детето. Искаме адекватни мерки, адекватна присъда – не може те да са под домашен арест, а моето дете да го няма. Сега, откакто него го няма, той е виновен, защото не може да даде показания”, коментира и жена му.
Семейството е застанало зад кауза, която да обедини всички почернени родители у нас – законодателството да бъде променено по начин, който да гарантира, че убийците ще бъдат осъждани и присъдите им ще бъдат достатъчно строги.
Едно зло не идва само
„Едно лошо никога не идва само. Точно преди този случай, ние преживяхме други неща, които си мислехме, че са лоши, че са гадни. За съжаление, разбрахме какво е истинското зло”, каза Ивайло.
Семейството е силно затруднено финансово.
С него се свързали хора от Франция, които предложили помощ. Той даде сметка, чрез която всеки може да помогне на Йорданови: „Прокредит банк България” ЕАД BG41PRCB92301039643716
Какъв беше Тодор?
Братът Ивайло: „Смел”.
Майката Цецка: „Възпитан, интелигентен, добър”.
Бащата Емил: „Цвете в цветята”.
Близкият приятел Илиян: „Моят брат”.
