Бостаните вече не съществува на българската карта, след като в сряда Министерски съвет съвсем официално на свое заседание закри селото в Северозападна България. Това не учудва жителите на община Чупрене, към която се числи мястото. То никога не е било многолюдно, разказва местният краевед Олег Дамянов. „През 1926 година във Върбово са живели 1358 души, от които в Бостан – 83”, казва мъжът.

Оказва се, че селището е възникнало покрай река Върбовка именно заради плодородната земя, която се обработвала на малки парцели, бостани. Поради шепата население, а и поради близостта на съседното село Върбово, Бостаните се водело негова махала.

„Около 70-та година там е имало 30 човека, работили са в ТКЗС, като имайте предвид, че там няма нито ток, нито вода, те са живели така тези хора и при социализма, но времената са такива, децата им отдавна са напуснали, те тръгнали след тях и махалата просто се затри”, разказва Еленко Антов, кметски наместник на село Върбово.

Великото преселение на хората от този край започнало в средата на миналия век, когато се създали кооперативите. Младите се юрнали по градовете. И краят на и без това малкото селце, в което нямало нито кмет, нито поща, бил предопределен.

Изселили се цели фамилии, отнесли със себе си дори строителния материал от къщите. И Бостаните заприличало на обран бостан. Сега в него има-няма шест къщи, всички необитаеми и изкорубени, въпрос на време е да рухнат и да заличат последния спомен за селото.

Иначе и без правителствен декрет селото престанало да съществува през 2004 година, когато починал последният жител на Бостаните Данчо Милин. Живеел в първата къща край общинския път.

След последното преброяване на населението, в регистрите на Регионалното министерство се отворила празнота. Липсата на обитатели предизвикала преписка с община Чупрене.

Така селото, в което никога не е правена улица, никога не е имало ток и водопровод, нито пък поща или телефон, вече е в небитието. Обезлюдяването на този край поставя под въпрос не само село Бостаните, а и цялата община Чупрене, където за последните десет населението се е стопило до малко над две хиляди души.