Български търговец на резервни части за автобуси стана национална знаменитост, след като започна да патрулира по турската граница „на лов” за мигранти. Мнозина българи го аплодираха за инициативата му, а други бяха дълбоко обезпокоени от нея, пише в материал Би Би Си.
„България има нужда от хора като мен, горди българи, които искат да защитават родината си”, казва Динко Вълев, докато си сипва прясно изцеден портокалов сок в лъскаво кафене в родния си град Ямбол.
Преди около две седмици историята му стигна и до британското издание "Дейли мейл".
Матю Брунвасер от Би Би Си описва 29-годишния Вълев като мускулест полупрофесионален борец с бръсната глава и груби маниери, който има татуиран кръст на лявата част на гърдите.
Динко Вълев стана известен миналия месец, когато национална телевизия излъчи репортаж, в който го определи като „супергерой” и разясни подробно за срещата му с група сирийци близо до границата, докато е карал АТВ-то си. Водещият похвали Вълев, че е хванал група от 12 сирийски мъже, 3 жени и дете „с голи ръце”.
На запис от мобилен телефон, направен от приятел на Вълев, се вижда как мигрантите лежат на земята и очакват полицията да пристигне. Чува се как Вълев обижда бежанците и казва, че са дошли от Сирия, „за да ни убиват като кучета”. „Това са отвратителни и лоши хора, трябва да си стоят там, където са”, казва Вълев пред Би Би Си. Според Динко 95% от българите го подкрепят, описвайки мигрантите като опасни „терористи, джихадисти и талибани”. „България е разграден двор и е напълно неорганизирана”, казва той. Думите му отразяват липсата на доверие в правителството, която споделят много от българите.
Всъщност българското правителство е построило ограда по половината от границата с Турция и сега се опитва да я удължи, посочва Би Би Си.
Вълев използва новопридобитата си слава, за да призове доброволци да се присъединят към него за патрули по границата. Той казва, че на 12 март около 50 невъоръжени са се събрали да търсят мигранти по границата с АТВ-та и джипове. Голяма група гранични полицаи обаче ги чакали, когато пристигнали. Според Вълев те нарочно плашели мигрантите, за да не ги хванат доброволците. Времето и мястото на бъдещите патрули няма да бъде публично оповестено, посочва по този повод Вълев.
Говорителят на „Гранична полиция” Лора Любенова подчертава, че властите приветстват сигнали за престъпна дейност, подавани от граждани, включително и незаконно пресичане на границата. Само полицията обаче има правомощията да задържа хора.
Миналата година повече от 1 милион души използваха западнобалканския маршрут, за да влязат в Европейския съюз, макар че само 90 000 са влезли в България.
Въпреки това българските медии са обзети от антимигрантска реторика, отбелязва Би Би Си. През 2013 г. Асоциацията на европейските журналисти, неправителствена организация, базирана в София, изследва 8439 статии за мигранти, публикувани в български медии, и открива, че двете най-често споменавани думи са „заплаха” и „болест”.
Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров пък прокара идеята мигрантите да се покръстват и да приемат християнството.
„Официални представители открито насаждат страх и враждебност срещу бежанците, непрекъснато ги представят като заплаха за българското общество”, казва Маргарита Илиева, директор на правната програма на Българския хелзинкски комитет.
От БХК призоваха прокуратурата да разследва Вълев, като изтъкнаха, че той се е хвалил по национална телевизия, че е извършил няколко престъпления – нападение, отправяне на смъртни заплахи, незаконно задържане, подбуждане към етническа омраза и насилие.
На свой ред Вълев казва, че е действал при самоотбрана, след като сириец се опитал да го намушка. Няколко други сирийци също станали агресивни, казва Динко, и затова той използвал сила.
Когато Вълев беше извикан на разпит в полицията миналия петък, група от около 30 протестиращи се събра отвън с викове: „Динко е герой” и „Не искаме мигранти”, пише Би Би Си.
Страхът от мигранти отразява общественото недоволство по много несвързани с това проблеми, отбелязва социалният антрополог Харалан Александров. Според него българите не са повече или по-малко ксенофобски настроени от останалите европейци.
Корупцията, бедността, разочарованието от членството в ЕС, неработещата съдебна система в България и провалът на нейната реформа – всичко това прави българите гневни, допълва той.
„Вместо да насочат гнева си към правосъдието, е по-лесно да атакуват ужасените бежанци, които се крият в храстите. Чувстваш, че нещо не е наред и някой трябва да бъде обвинен, така че си избираш по-слабата мишена”, обяснява Александров.
Съществува също и историческа травма. България е била част от Османската империя в продължение на 500 години – до 1878 г., и националистическата пропаганда е програмирала българите да гледат на всеки представител на ислямския свят като на потенциален изнасилвач и терорист – възприятие, изострено от последните бомбени атентати в Турция, допълва той.
Междувременно на провала на европейските лидери да се справят с мигрантската криза се гледа като на „сигурно доказателство, че ЕС е уморена сбръчкана старица, оставила се да бъде опипана и изнасилена от похотливи и хищни мъже”, казва още социалният антрополог.
Ново безпокойство внася възможността маршрутите за трафик да се променят в резултат на споразумението между ЕС и Турция за връщане на търсещите убежище. Миналата седмица премиерът Бойко Борисов заяви, че правителството е готово да издигне ограда и по българската граница с Гърция, ако се окаже необходимо.
В същото кметът на Тополовград, който се намира между Ямбол и турската граница, влезе в медиите, след като помоли министъра на отбраната за военна техника и оборудване, за да създаде местни доброволчески отряди, ако потокът от мигранти се засили. По думите му около 200 местни мъже вече са изразили готовност да се включат, завършва материала си журналистът.
