Националният фолклорен ансамбъл "Филип Кутев" е създаден през 1951 година от знаменития български композитор Филип Кутев, чието име носи днес. Той е уникален и с това, че в спектаклите му се включват над 100 танцьори, музиканти и певци. 65 години след създаването си ансамбълът може да спре да съществува.
Гайдарят Костадин Атанасов разказва, че проблемите започнали преди 4-5 години, когато отгоре започнали да броят колко пари носи ансамбълът.
„Заради една методика, прибързана реформа, в която всичките ни слагат под един знаменател. А ние не може... Ансамбъл Филип Кутев - това са 3 състава, слети в едно - хубав оркестър, танцов състав и хор... Това нещо не може да се сравнява нито с операта, нито с театър, нито с художествена галерия. Това е нещо уникално, създадено от блестящи композитори - Филип Кутев!”, категоричен е музикантът.
Има ли нужда от спасяване ансамбъл „Филип Кутев”? „Има нужда от спасяване цялата култура на България. Ансамбъл „Филип Кутев" при днешните условия особено има нужда. Липсва ни наша собствена база за концертна дейност, която би предполагала, че ние ще генерираме приходи, а не само разходи. Сега ние пътуваме из цяла България, ние наемаме зали, ние нямаме собствена база, което означава разходи”, отговаря директорът на ансамбъла проф. д-р Елена Кутева.
3 години обхождали цялата страна, но не било достатъчно – методиката изисква определено количество продадени билети за ученици, пенсионери и редови зрители. А няма и как билетите да струват много: „Между 8 и 15-20 лева тук, в София. Но в по-малки градове ние не можем да продаваме такива билети. И когато залата на читалището е малка, примерно зала от 400 места и се намира далеч това място, то тогава разходите са много големи”, уточнява Кутева.
Главният хореограф Ивайло Иванов признава, че говоренето за пари и за съдбата на ансамбъла през последните месеци рефлектира върху работата му с хората: „Лошото е, че точно поради този фактор, последните месеци доста хора напуснаха. Обезкръвява се ансамбълът откъм млади хора”.
Заплатите през последните месеци също се бавят. Гайдарят Костадин получава 550 лева на месец и признава, че припечелва допълнително от годежи, сватби и уроци. Обидно му е: „Ние от деца свирим и моята амбиция е била да бъда най-добър гайдар и да вляза в един от най-елитните състави. Няма какво да се прави, мисля че ако с друго се занимавам няма да съм толкова добър и няма да съм толкова удовлетворен”.
Какво може да каже в такъв момент директорът на хората си? „Какво да им кажа? Нищо не мога да им кажа, освен да бъдат търпеливи. Поне досега са били търпеливи. (...) Ако някой си е намерил работа за 2 пъти по-висока заплата, какво да им кажа?!”
Главният хореограф също признава, че няма как да задържи колегите си „само с някакви високопарни думи и изрази за изкуството”: „В магазина не те питат какво работиш, колко труд хвърляш. За всяко нещо, което купиш ти искат заплащане”.
Ивайло Иванов е категоричен – отвратително и унизително е след 10 години стаж да получаваш 450 лева.
За бъдещето на ансамбъла Костадин Атанасов се връща към далечното минало: „Ще се върна до чичото на моята прабаба - накарали са го да свири, когато турците са влезнали в нашето село. Тези, които не са успели да избягат са ги накарали да си изкопаят сами гробовете, а той през това време е свирил с гайда. Накрая убили и него. В момента ние продължаваме да свирим, докато едно безумно правителство и някакви хора копаят гроба на нашата култура”.
