Ако концентрацията на медии е прекалено висока, а собствеността е концентрирана в олигархични структури, тогава демокрацията е застрашена. Малко на брой медийни магнати имат възможността да влияят на общественото мнение. Нещо повече – „от тяхното влияние не могат да избягат дори президентът, правителството и парламентът”.
Това е краткото обобщение на прочита на посланика на Германия за медийната ситуация в страната. Матиас Хьопфнер направи критичния си анализ по време на конференцията "Свобода и многообразие на медиите. Къде е България?", организирана от движение "ПанЕвропа - България" и фондация "Конрад Аденауер".
Медиите са еликсирът на живота на модерната демокрация. В България има много повече медии на глава от населението отколкото в Германия, заяви дипломатът.
Той видя медийната ситуация в страната ни през призмата на няколко проблема. Основният, от които е собствеността върху медийните компании, която е съсредоточена в ръцете на малък брой предприемачи. „Тази собственост често пъти е непрозрачна”, смята Хьопфнер.
От съдържателна гледана точка германският посланик говори за практиката в някои медии редовно водещо място да заемат едни скандали, а други събития дори да не се споменават.
„От време на време чуваме как някои вестници са купени от личности, за които се питаме откъде имат пари за това”. Хьопфнер описа тези лица като „държава в държавата”.
Говорейки за натиска върху медиите, той заяви, че някои от механизмите на този натиск са добре познати. „Едно обаждане от политик тук, обаждане на рекламодател там, и неудобните теми минават на заден план.”
Той повтори, че олигархичните кръгове у нас имат естествения рефлекс все повече да влияят на медите, за да защитават политическите и икономическите си придобивки.
Дипломатът не пропусна да подчертае и пропадането на свободата на словото в България до 86-то място в касациите на "Репортери без граници" и "Фрийдъм хаус".
Според него всяка страна членка на ЕС е поела ангажимента да гарантира свободно медийно пространство, но държавата не може да играе неограничена роля, а трябва да приложи основни правила срещу концентрацията на собственост и такива за прозрачност.
„В Германия веднъж на всеки 6 месеца трябва да се публикуват собствениците и съдружията в медиите. Тази система работи доста добре”, посочи Хьопфнер.
Според него наред с държавата основната отговорност носят журналистите и гражданското общество. „Саморегулирането от страна на журналистическата гилдия още не работи добре”. Той заяви, че тези практики могат да бъдат премахнати, ако журналистите поемат инициативата и вземат трудни решения. „Много е важно нито един журналист да не остава сам в това решение”, каза още Хьопфнер.
Посланикът призова ЕК да помисли как да подобри прозрачността на средствата изразходени към медиите в България. „Смятам за свое задължение да посочвам проблемите, но не с нравоучителен тон, а като човек, който работи в България.”
Хьопфнер заяви, че упреците за намеса във вътрешните работи на България към някои посланици са неуместни, защото в ЕС почти няма вътрешни работи, „като изключим решенията за връчването на някой ордени”.
В последното изречение има огромна доза ирония, която е насочена към българското външно министерство заради решението му от преди месец да не награди с орден „Стара планина” френския посланик Филип Отие при отпътуването му от България. Решението на ведомството на Вигенин бе вид „наказание” срещу дипломата, който заедно със самият Матиас Хьопфнер написаха безпрецедентно отворено писмо, в което призоваха управляващите да се вслушат в протестите и искането за оставка на правителството, започнали след злополучното назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
