Пламен Галев и Ангел Христов-Геле са известни като “братя Галеви”. Двамата нямат роднинска връзка.

Вчера стана ясно, че Ангел Христов се е прибрал тайно в България и издъхнал в дома си в дупнишкото село Ресилово от инфаркт. От МВР днес разпоредиха две проверки - за това как Ангел Христов е влязъл в страната и проверка в полицията в Кюстендил дали няма нарушение във връзка с това, че не са разбрали, че е там.

Пламен Галев е роден на 23 ноември 1967 година в Кърджали. Започва своята професионална кариера в системата на МВР. Само на 20 години влиза в РПУ - Станке Димитров, където става сержант. Малко по-късно е избран да премине в Специализирания отряд за борба с тероризма в София. Там той се запознава с Ангел Христов, който също е влязъл в отряда през 1990 г. Той е роден на 14 януари 1969 г. в Сандански.

Взводен командир на двамата е бившият съветник в ДАНС Алексей Петров, който беше подсъдим по делото „Октопод“, а след това обявен за невинен.

Въпреки че започват като членове на баретите, Галев и Христов напускат отряда след скандал в средата на 90-те години. След това Пламен Галев става оперативен служител в ГДБОП, а Ангел Христов е назначен като разузнавач в службата в Кюстендил. Малко по-късно те напускат системата на МВР. 

През 2000 г. двамата се установяват в село Ресилово в района на Дупница. Те имат общи фирми с Христофорос Аманатидис-Таки, който е бивш съдружник на убития скоро в ЮАР Красимир Каменов-Къро.

През 2009 г. срещу бизнесмените е образувано дело за изнудване, телесна повреда и принуда.

Двамата се кандидатират за депутати през 2009 г., но не успяват да влязат в парламента. 

Те са осъдени на по 5 години лишаване от свобода, но успяват да избягат преди да влязат в затвора. Оттогава те бяха са в неизвестност. Обявени са за международно издирване с червена бюлетина на Интерпол.

През 2021 г. Окръжният съд в Кюстендил уважи искането на Антикорупционната комисия за отнемане в полза на държавата на имущество за 2,5 млн. лв. на Пламен Галев, Ангел Христов и техните съпруги. 

Искът КПКОНПИ бе за над 4,25 млн. лв., но съдът отхвърлил исканията в по-голямата им част, защото сумите не са били налични по тези банкови сметки, към момента на внасяне на мотивираното искане от Комисията.