Подписаният в Истанбул международен акт е от 2011 г. Седем години по-късно конвенцията е ратифицирана от 28 страни.
Сред тях са западни държави като Швейцария, Германия, Норвегия, но и страни като Турция, Сърбия, Албания – с по-консервативни светски виждания.
От тези 28 страни 15 имат резерви срещу някои от текстовете.
Най-много са срещу чл. 44, предвиждащ законодателни мерки при престъпления от постоянно пребиваващи лица в съответната страна, или чл. 30 – за обезщетяване с държавни средства на жертвите на насилие, както и срещу чл. 59, определящ мерките при жертви със статут на дългосрочно пребиваване.
Няма друга страна с резерви срещу чл. 3 – по легалната дефиниция за пол, и член 14 относно „образование за нестереотипните роли на пола”.
Още в първите дни на дебата по конвенцията Съветът на Европа подчерта че зад тези текстове не се крият опити за скрито легализиране на еднополови бракове и задължение да признаем трети пол.
Вижте и видеото:
