Росен Плевнелиев е неизбираем, виждаме го и в рейтингите. Сигурно е положил много старание в петгодишния си мандат, аз се отнасям с уважение към тази институция, но мисля, че на България е необходим различен президент. Това каза в предаването „Тази сутрин” бившият социален министър Ивайло Калфин.
Той допълни, че на Плевнелиев му прави чест, че се е оттеглил, защото е станал предмет на спекулации, дори комични – да го издигат без да го питат, той след това да отрича с декларации.
За новия социален министър Зорница Русинова Калфин каза, че тя има дълъг опит в министерството:
„С нея работихме година и половина и мисля, че работихме много добре. Тя има нужда от известно време да огледа приоритетите. Това, което аз очаквам е да продължи голяма част от започнатото, правили сме го в екип и, разбира се, да има собствени приоритети.
Това е много тежък пост и се отнасям с много уважение към всеки, който се занимава с него. Трябва да седнеш на този стол, за да го разбереш”.
В коментар на спряната обществена поръчка за луксозни автомобили, Калфин каза, че не е скандално, че е спряна поръчката. Според него това е станало заради интересите на една-две фирми, които не са попаднали в нея.
„При първата поръчка шест марки коли можеха да участват, при втората са над 10. Да се говори за скандална поръчка и за луксозни коли – това не е сериозно просто”.
Той обясни, че не става въпрос за луксозни автомобили, а за такива които не са градски, с които много се пътува и заместват стари опели, които са на по 200 000 км., и са непрекъснато в сервизите. Абсолютно невярно е това, че са обявени, за да ги спечели един човек, допълни Калфин.
Още в първата поръчка можеха да участват пет марки автомобили, а вносителите на автомобили вече не са монопол, всеки може да продаде един автомобил. Несериозно внушение е това нещо. Доколкото разбрах една от недоволните марки автомобили е направила така, че в една друга телевизия да се направи проблем от нещо, където няма проблем. В тази поръчка, която беше спряна, вече могат да кандидатстват френски, румънски, български – всякакви производители, абсолютно всички, които са на пазара".
В коментар на това, че сякаш не му се е тръгвало от министерския пост, Калфин обясни:
„Не е заради министерското кресло. Бяхме започнали доста неща, които предстоеше през следващите месеци да дадат резултат, това ме правеше и пристрастен към работата ми в Министерството на труда и социалната политика. Резултатите също бяха видими.
Аз бях представител в правителството на АБВ, така че се съобразявам изцяло с позицията на партията, моята работа в правителството беше комфортна. Аз имах добър диалог с премиера, с колегите ми, имах свободата да работя по начина, по който разбирам. Аз съм от хората, които обичат да се придържат към някакви правила".
В кабинета има екипност и искрено желание колегите в отделните сектори да постигнат резултати, каза още Калфин и допълни, че по-широката оценка на АБВ е, че има забавяне в редица области:
"Критиките ни трайно са свързани с това, че икономическото оживление съвсем не означава промяна в структурата на икономиката. Това ни беше един от основните приоритети и тук виждаме липса на достатъчно целенасочена политика. Имахме редица идеи, свързани с данъчната политика, те са записани в политическата декларация, външната политика и политиката на сигурността, особено за това, което се случва в България през последната година, за нас са приоритети.
Когато човек каже: „Излизаме от управлението”, трябва да има достатъчно много мотиви. Това не е инструмент за изнудване на ГЕРБ или на някоя друга партия в управляващото мнозинство".
По въпроса за диалога между АБВ и ГЕРБ, Калфин заяви:
"Идеята на Румяна Бъчварова беше този диалог да се провежда в рамките на т.нар. Съвет за развитие, в който действително периодично имаше срещи, но не бих казал, че там се водеше достатъчно добър диалог за това накъде върви стратегически правителството, и мисля, че при всички случаи е задължителна много по-добра комуникация включително между лидерите на партиите”.
Попитан дали е изтеглен от поста на министър, за да бъде кандидат за президент, Калфин каза, че двете теми са абсолютно различни.
Попитан ще се кандидатира ли за президент, Калфин отговори, че ако искат да имат силен кандидат за президент, особено в левицата, той не трябва да бъде такъв, че всяка партия да си извади своя кандидат и да каже: „Нашият е най-добър”.
"Това, което все още липсва, и за съжаление то липсва заради подхода, който е избрал новото ръководство на БСП, е диалог дали има възможност да участваме заедно и при какви условия".
В коментар на думите на Стефан Данаилов, че Калфин е бил зад него, че той е донесъл повече гласове и, че е останало разочарование след това, Калфин каза, че Данаилов е човек, който много уважава и не иска да влиза в полемика с него и няма значение кой колко гласа е донесъл:
"Това, което се случи в БСП и със създаването на АБВ също разочарова много хора. Защо един от новото ръководство не каза какви бяха грешките, защо се създаде АБВ, защо бяха изгонени тези хора от БСП тогава, защо правителството на Орешарски, което се провали по този начин, поддържано, защото заради него стана разлома в БСП.
Михаил Миков, който загуби изборите, каза, че това е била една от големите грешки на БСП, но новото ръководство не го оценява така. Някой трябва да си каже в БСП докъде е границата на компромисите или ние сме готови всякакъв компромис да направим за партията, а пред хората след това ще замажем нещата. Не е така, ние държим на принципите си. На някой, ако не му харесва, тогава няма да има диалог.
Ние бяхме в двойка със Стефан Данаилов, съгласен съм, има много хора, които казваха, че той е донесъл гласовете, нека да стане отново кандидат на БСП, той е уважаван човек.
В лидерството се търси максимално широка коалиция и успех, а не се пита за всяко нещо партията, но така са решили, нека да го правят.
Нека първо да видим дали можем заедно да седнем, да се уточним и да видим как можем да спечелим президентските избори, а не всеки да си покаже партийния кандидат и да каже: „Дайте да си консолидираме редиците”.
Ние нямаме решение за кандидат и нямаме решение умишлено. Виждате, че общественият интерес нараства и политическите партии трябва да му отговорят, не е сериозно да си издигнеш кандидата септември, или август или края на юли. По-добре е сега да се знае, да се прави кампания, да се знае къде е обединението, да се създаде чувство за политическа сила, а не чувство за това, че всеки се е затворил в себе си и казва, аз сега пък ще си издигна кандидат. Това означава, че амбициите на партиите в левицата не е да се преборят с десницата, а да се борят една с друга – нещо, от което ние винаги сме бягали”.