Посочвайки Русия като заплаха за националната ни сигурност, последния доклад на Министерския съвет буквално цитира международни текстове, несъобразени със ситуацията у нас. Това каза в предаването „Тази сутрин“ по bTV вицепрезидентът Илияна Йотова.

„Темата за Русия наистина присъства в този доклад, но мога да ви кажа, че и в качеството си на евродепутат много пъти съм чела това становище за Русия, което влиза в официалните комюникета от срещите на върха на НАТО. Това е буквално преписан и преведен текст. Той не е съобразен с условията в България, това го гарантирам. Това е един текст, който присъства във всички европейски документи, просто е пренесен в този доклад“, каза тя.

Депутати за руската заплаха: От „чудесен доклад” до „груба грешка”

 

„В доклада обаче не видях много други неща, които би трябвало да са на дневен ред – темата за миграцията е мината мимоходом, за заплахите, за прогнозите в това отношение, за предстоящата реформа за убежищата, къде ще бъде позиционирана България, има ли заплахи за нея като външна граница“, продължи Йотова.

„Една от най-големите грешки на този доклад е неговата анонимност“, каза още тя.

За думите на председателя на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер, че България и Румъния трябва да бъдат приети в Шенген и еврозоната Йотова коментира: „Много пъти съм слушала г-н Юнкер и много пъти съм чувала неговите уверенията, че ЕК иска България и Румъния да бъдат част от Шенгенската система. Не го приех много на сериозно, честно да ви кажа. Първо, от ЕК почти нищо не зависи за приема на която и да било страна в Шенген. Второ, г-н Юнкер още през 2014 г., когато стъпи на председателския пост, каза, че той е за това до края на мандата двете страни да бъдат част от Шенген, а не виждам особени усилия – през тези години той можеше да въздейства на различни председателства този въпрос да се придвижи напред. Възниква въпросът дали тази тема изобщо фигурира и в нашето председателство, аз не съм убедена в това“.

Жан-Клод Юнкер пред bTV: България и Румъния заслужават да са в Шенген

Според Йотова позицията на Германия по въпроса може да бъде смекчена след изборите след седмица.

Вицепрезидентът припомни думите на френския президент Еманюел Макрон, че преди която и да е страна да се присъедини, трябва Шенгенската система да бъде реформирана. „Според мен критериите ще бъдат затегнати и ще бъдат прибавени и политически критерии, което не е добре за страни като нашата, защото двойните стандарти ги има“, каза още тя.

Муравей Радев: Посланията от речта на Юнкер са „музика” за нас  

На въпрос има ли война между институциите Йотова отговори: „Ние война с институциите не водим. Нямам право и не искам да говоря от името на президента, но съм сигурна, че това е така. Аз работя добре с част от министрите, с които имаме допирни точки във връзка с моите правомощия“.

„Атаката, която идва от парламентарната група на ГЕРБ, от председателя ѝ Цветан Цветанов, квалификациите, които се отправят към президента Румен Радев, не прави чест на нито един политик“, каза още тя.

Снимка: bTV

Според Йотова правителството е закъсняло с реакцията си по повод закона в Украйна, който възпрепятства малцинствата да учат майчин език в училище. „Имам усещането, че и правителството разбра за това, което се случи в украинския парламент, буквално в навечерието на собственото си заседание. Тогава и премиерът Бойко Борисов каза, че иска отсрочка, за да получи пълната информация, което само по себе си е недопустимо, защото става въпрос за, по неофициални данни, 200 хил. души, които се идентифицират като хора с български произход. Да, закъсняха, защото не е сериозно да имаш позиция, когато законът вече е приет от украинската Рада. По моя информация на 15 септември той вече е одобрен от председателя на Радата, чака се в момента указът на президента Петро Порошенко“.

Не само България има възражения, но и Унгария, и Румъния, затова се прави общ фронт, с които евентуално да се иска отмяната на този закон, но не съм оптимист, каза Йотова.

Трябва да се направи аргументирана сериозна българска позиция и да се представи на украинските власти. Лошото е това, че българската общност също не знаеше за този закон – не е нормално, когато се отнемат такива права, малцинствата да не бъдат запознати.

Снимка: bTV

За обвиненията на Антон Тодоров, че президентът е писал опорни точки по темата „Грипен“ на Пламен Орешарски Йотова коментира: „Това беше откровена атака срещу президента, но не чух на какво се основава. Размахаха се едни документи, от които единственото, което разбрах, е, че някога, назад във времето, правителството и министър-председателят Орешарски са поискали експертно мнение и е дадено едно становище“.

Антон Тодоров: Президентът е писал на Орешарски опорни точки по темата „Грипен”

Вицепрезидентът посочи, че има притеснения за работата на комисията за грипените и „като че ли все повече се потвърждават първоначалните думи на президента, че тя наистина беше създадена по политически причини, а не толкова да изясни този случай“.