Не оцеляване в чистата му форма, а животът такъв, какъвто е бил според българските традиции – това ще представлява новият сезон на хитовото реалити на bTV „Фермата”. В студиото на „Тази събота” продуцентите Андрей Арнаудов и Иван Христов разказаха какво очаква тазгодишните участници.
Записването за кастинги е до края на април, а през май и юни ще бъде направен самият подбор. Междувременно текат срещи с потенциални ВИП участници.
„Ще изискваме от тях да се научат на българските традиции и занаяти, на нещата, които нашите прабаби и прадядовци са знаели за живота”, посочи Иван. Андрей допълни: „Те пак, ще трябва да си направят кашкавал и сирене, никой няма да им го даде”.
„Фермата” тази година ще надгради с търговски елемент, повече екшън и различни игри, които определят съдбата на участниците. Те ще са базирани и на книги от края на XIX век, които екипът на предаването е открил.
„Този формат е един алманах по родолюбие и патриотизъм, но осъзнати”, подчерта Иван. Според Андрей хората на Балканите са по-консервативни и може би живеещите в София са загубили старите патриархални ценности, но реакциите в обществото показват стремеж обратно към тях.
"Докъдето има българи, които се грижат за земята, до там е България", посочи той.
Новата Ферма и нейните стопани
„Миналата година фермата беше ТКЗС, доста трябваше да се постараем, за да я адаптираме. Тазгодишната ферма е изключително красива, изключително романтична, много по-готово за живеене място”, каза още той.
Какви са стопаните? „Ако има българска мечта, те са лицето на българската мечта”.
Първата им обща снимка е от детската градина и оттогава пътищата им не са се разделяли. Преди 25 години Благовеста и Николай Василеви стават семейство и създават дом, четири деца и фермата. Тя е част от победите и пораженията им, за които се сещат с усмивка.
"1994 г. като започвахме, всички ни смятаха за глупави, какво правим ние на село, техните деца се развиват в града, кой подхваща нов бизнес, кой работи на сигурна работа. А ние какво правим на село с 5 кози и 10 овце и цялата хамалогия и баба му тук да ни помага. Включително и неговите родители бяха много против Николай да се върне на село,искаха да стане ветеринарен лекар,той завърши зооинженерство,но предпочиташе не да лекува животните,а да ги гледа", разказва Благовеста.
Според Николай, да гледаш животни както се е правело преди хиляди години, е по-лесно. Започнали с една крава и продали апартамент в Пловдив, за да купят още. Зимата обаче била люта и животните починали. Това бил един от най-трудните моменти.
20 години по-късно имат най-голямата в България биосертифицирана ферма със 700 крави, телета и над 10 000 декара земя.
Преди 10 години решават да се занимават със селски туризъм. Така „Дивата ферма” отваря врати, а техният делник става още по-динамичен. С животните се занимават Николай и братът на Благовеста, а тя и майка й – с децата и с гостите. Посрещат ги с домашно приготвени български ястия. Отглеждат сами всичко
Четирите деца на Благовеста и Николай са най-ценния им дар и най-голямата надежда. Растат в свобода, обградени от красотата на природата и от любовта на родителите си.
Искат да покажат на младите хора, че имат бъдеще тук. Николай казва, че фермерът никога не оставя земята си, защото тя е неговият дом. В мечтите си виждат "Дивата ферма" в ръцете на своите деца и внуци.
