България трябва да насърчава радетелите на промяната и да осигури лидерство. Основни принципи като върховенството на закона и независимостта на съдебната власт трябва да залегнат в основата на дългосрочна стратегия за реформа. Това се посочва в доклада на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. Документът, представен в Брюксел, представя анализ на предприетите от София стъпки за борба с основните си проблеми през изминалите 18 месеца.

Според председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу на страната ни са необходими конкретни и практически мерки в краткосрочен план за противовес на корупцията и организираната престъпност, за да се напредва по-бързо към постигането на показателите по механизма за сътрудничество и проверка.

„За да успее процесът на реформи, той се нуждае от последователен и съгласуван подход, основаващ се на широк консенсус в българското общество. Фактът, че този период бе белязан от управлението на три различни правителства, не спомогна за изграждането на този консенсус. Въпреки това събитията показаха, че в обществото съществуват широки нагласи за реформа”, се посочва от ЕК.

Наблюденията на експертите звучат познато – набляга се на крехкия напредък, който е твърде недостатъчен, за да бъдат аплодирани управляващите у нас. „От последния доклад през юли 2012 г. досега България предприе няколко стъпки в правилната посока. Направени бяха някои подобрения на процедурите за назначаване, главният прокурор предприе някои полезни управленски мерки и Висшият съдебен съвет постигна известен напредък по въпроса за натовареността. Цялостният напредък обаче все още не е достатъчен и остава несигурен. Повтарящите се скандали, свързани например с назначения, които трябваше да бъдат прекратени по етични съображения, изплъзване от правосъдието на осъдени шефове на организираната престъпност и поредица от разкрития относно политическото влияние върху съдебната система, подкопаха общественото доверие. Продължава да има твърде малко дела за престъпления, свързани с корупцията или организираната престъпност, достигнали до успешен съдебен край”, се казва в доклада.

ЕК е на мнение, че процесът на мониторинг продължава да оказва ценна подкрепа за реформата в България. Комисията приканва страната ни да ускори напредъка си по отправените от нея препоръки във връзка с реформата на съдебната система, професионалната етика и борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

Следващият официален доклад вероятно ще бъде изготвен след около една година.

Извън конкретните критики и препоръки, голямата новина от Брюксел е, че мониторингът продължава неясно докога. „Мониторингът ще продължи, колкото е необходимо, докато двете държави не изпълнят поетите ангажименти. Промяната трябва да дойде отвътре. Ще направим всичко възможно, зад а помогнем, но в крайна сметка всичко зависи от двете правителства”, посочи Грей.

Грей това е последният мониторингов доклад, който представя за страната ни. „Не бих казал, че 7 години говорим едно и също. Имаше възходи и спадове. В някои години имаше повече напредък, отколкото в други, но ние със сигурност не сме уморени и сме решени да доведем процеса до край”, обясни той.

Европа отчита, че напредък все пак има, макар да не е толкова бърз, колкото комисията би искала. Според еврокомисарите, преди да се промени системата, трябва да се промени отношението на обществото, а това отнема време.
 

ЕК обаче вече е казала „да” на България и Румъния за Шенген, заяви говорителят на Комисията Микеле Черконе по време на представянето на докладите за двете страни.
Според него София и Букурещ вече са оценени по критериите за влизане в зоната и имат категорично „да”, затова двете страни нямат нужда от повече одобрение. Всички други критерии и политическо обвързване между докладите и готовността на двете страни за членство идват от страните членки на Шенгенското пространство.