Даяна Ханджиева – младата и красива лекарка Катерина от "Скъпи наследници" още на 15 години решава, че ще става актриса. Харесва й да играе лекарка и да се прави на такава, но не мисли, че в реалния живот може да бъде.

„Защото ми става лошо от кръв, което е първата и основателна причина дори да не се опитвам. Другата е, че материалът е прекалено много. Не мога да поема чак толкова информация и да поемам и отговорността след това за човешки живот”.

Вижте какво още разказа тя в интервю за Светослав Иванов в „120 минути”.

– Защо във Фейсбук профила ти освен Даяна Хаджиева пише и Daya Laz? Това какво име е?

– Това е, да го наречем, псевдоним може би. Когато бях на 15 г. и реших, че ще се занимавам с актьорско майсторство, реших, че трябва да имам и по-лесно за изговаряне име, особено ако, както се бях насочила тогава, към Америка, където Ханджиева не могат да го кажат. Те българите го бъркат, пък за американците да не говорим. Реших да ги улесня и затова едно кратичко „Laz” мисля, че би се казало по-лесно.

– Послужи ли ти досега?

– Само за Фейсбук.

– Разбрах, че след като си се родила, в първия ден на раждането ти си се казвала Катерина, както героинята ти в скъпи наследници. Защо се казваше така, пък сега се казваш Даяна? Имало е някаква семейна драма.

– Чак семейна драма, не. Баба ми се казва Катерина, на майка ми майката. И тя ме е кръстила на нея, но след това баща ми е решил, че няма да се казвам Катерина. Един ден след това, точно преди записването в документи, е решил, че това няма да ми е името, ще се казвам Даяна. Мисля, че е абсолютно еднолично решение.

– Даяна, на кого?

– На принцеса Даяна.

– Вярваш ли в съдбата? Години по-късно, вече пораснала, играеш в сериал, гледан от цяла България, и героинята ти се казва по този начин.

– Въпросът за съдбата… мислила съм по него и да кажем, че вярвам на 50%. Вярвам, че може би имаме, да си представим живота като една карта и по нея има начертани пътища, но нашият собствен избор ни води по различните такива. Тоест, има 50% предначертано, но и 50% личен избор накъде да поемеш.

– Питала ли си защо са те прекръстили?

– Не.

– Ти кога го разбра това нещо?

– Отдавна знаех, че съм се казвала Катерина първия ден. Брат ми се казва Александър, мисля, че това вече е решение на майка ми. Сестра ми, тъй като тя вече е трето дете – няма кой да вземе друго решение, мисля, че по номерологични пътища са го избрали.

– Така, както ми разказваш, много интересно и готино семейство сте вие. У вас весело ли е? Всички ли живеете заедно?

– Всички живеем заедно, даже с баба ми Катерина. Имаме и куче, и сме 6 човека заедно с малката гад, която постоянно ни се вре в краката. Забавно да, забавно е, защото никога не сме сами, никога не е тихо. От друга страна е и сложно, защото всички сме различни възрасти и имаме много поколения в един апартамент. Това до голяма степен те учи на толерантност, все пак да се съобразяваш и с желанията на другите. Изнервя, няма да си кривя душата. Понякога ми липсва лично пространство повече, да се затворя накъде, да съм сама, много рядко се случва. Но съм благодарна за семейството си.

– Разбира се. Сестра ти ли е най-малката?

– Да. Тя се казва Мирослава. Мира.

– Тя ли иска цялото внимание?

– Тя иска цялото внимание и мисля, че го получава. Всички казват, че ми е малкото копие. Доста сме еднакви външно и тя също тръгва по артистичните стъпки, може би на сестра си. Съвсем скоро я заведох на театър. Много й хареса и каза, че иска и тя да става актриса и, ако мога, ще й помогна с това.

– При теб как започна всичко с актьорството? На същата възраст ли беше?

– Не, не, по-голяма бях, на 15 г. По доста рационален начин го реших как ще се занимавам с това. Не беше емоционално или да усетя, че това ми е призванието. Реших го, защото исках да имам властта да помагам на по-голям брой хора, а може да имаш такава власт само, ако си богат и известен, за да може хем собствен пример да даваш и хората да те следват, хем финансово да си стабилен и да можеш да помагаш по този начин. И така реших, на 15 г. колко да ми е акъла, че певците и актьорите са богатите и известни, и след като не мога да пея, тогава отговорът ми е ясен.

– А опитвала ли си да пееш?

– Аз знам, че не мога. И баща ми достатъчно често ми го напомня – когато запея вкъщи, влиза и: „Кой скърца”. Така че, мисля, че дори не трябва да се пробвам.

– А реалността каква е, ако това ти е била идеята тогава като дете, 15-годишна?

– Реалността много бързо се промени. След като взех това решение, веднага се записах на актьорско майсторство в първата школа, която ми излезе в „Гугъл”. Стъпвайки вече в тази среда, в актьорството като дейност – то те грабва и влезеш ли там, вече не можеш да излезеш. Дори да знаеш, че особено в България, няма да си достатъчно финансово стабилен, не са най-големите доходи на света. Пак известността тук, не е това, което е на запад, но тези неща вече минават на много по-заден план и вече е любовта към актьорското там.

– Как разбра, че те избират в „Скъпи наследници”?

– Бях в Щатите на бригада, беше третата ми поредна бригада, и кастинг режисьорът, който е мой познат, започна малко по малко, отдалече, да ме пита дали, ако случайно ме изберат, бих се върнала в България. И аз казах да, а той: „Добре, добре, ама не се навивай”. След една седмица отново същия въпрос – „Абе, тук се спряга твоето име, би ли се върнала все пак?”. Да, да, да. И третата седмица вече ми се обади направо продуцентът Мишо Менкаджиев, каза ми – „До една седмица да си се прибрала”, и започнахме.

– Какво правеше в Щатите?

– Разнасях пица. Това беше основната ми работа, но тъй като сезонът беше изключително слаб тази година, трябваше да търся и други алтернативи за доходи и успях да намеря един нощен клуб, в който танцувах. Може би тук трябва да уточним, че съм с дрехи и няма пилони там. Все още има едно закостеняло мислене, че танцьорка в нощен клуб трябва да означава да се въртиш полу гола, а това не е така.

– Това ме кара да си мисля, че ти си си изкарвала парите. Трети пореден път на бригада. Ти обичаш да си изкарваш парите сама?

– Да, аз обичам да съм самостоятелна.

– На колко години започна първата си работа?

– Първата си работа – 2011 г. края, на 18 г. бях. Първата ми работа беше свързана с киното пак. Покрай едно то поредните актьорски, на които се записах школи, се запознах с един каскадьор, който ме извика за два снимачни дни да видя какво е на снимачна площадка за филма „Getaway”, който се снимаше в България, с Итън Хоук филма и Селена Гомес. Там така се развиха нещата, че от два снимачни дни минах на 4 месеца и там ми беше първият голям доход.

– Като казваш това, че си разнасяла пица и си работила в нощен клуб като танцьорка, има много хора, не само на твоята възраст, и по-малки, които отиват там, пробват се да работят най-различни неща. Това как ти се струваше, като преживяване, като опит? Добре ли се чувстваше, да си далеч от България, да изкарваш пари? Идвало ли ти е до гуша?

– Идваше ми много често до гуша, тъй като това са 4 месеца работа с чужди хора в чужда страна, няма кой да те подпре, да ти даде рамо, отдавна не съм се отделяла за толкова дълго от семейството си. Показа ми, че мога да съм самостоятелна и да се справям.

– Можеше ли да издържиш повече от 4 месеца?

– Със сигурност можех, и трите години имаше моменти в които просто исках да се върна и да зарежа всичко там. Носталгията си е много силен фактор, но се издържа. Особено като видиш, че сам си взел всичко в ръце и си изкарваш пари и ходиш на работа, оправяш се сам с наеми, транспорти и така нататък. Аз и пътувах много след това. Дава ти една увереност, че можеш и сам.

– От 15-годишна мечтаеш да бъдеш актриса, тогава ти е минала за първи път тази мисъл. Защо не кандидатства в НАТФИЗ тогава?

– НАТФИЗ е една тема, в която не ми се иска да навлизам, защото ме е страх, че по някакъв начин мога да обидя някого. Аз много уважавам всички актьори, излезли оттам, всички театрални актьори, филмови също. По време на снимки осъзнах, че ми липсват някои неща от цялостното обучение, което получават актьорите, дали технически, дали чисто говорни, но аз съм супер благодарна за този сериал, защото имах едни 22-ма преподаватели, година и половина на мое разположение и черпех опит от тях постоянно.

– Кажи ми за първия ти снимачен ден, с Койна Русева ли беше?

– Да, хвърлиха ме в много, много дълбоката част. Когато ми казаха за този сериал, мислех, че ще сме всички аматьори като мен. Когато разбрах какъв е кастът и, че аз повече от половината актьори съм ги гледала и им се възхищавам, наистина се стреснах. (…) Беше стресова ситуация, особено първия снимачен ден.

Вижте цялото интервю тук: