Първите знамена се появяват преди около три хиляди години. Оттогава те са символ не само на държавността, но и обединяват силата на духа.
Така както знамената на българското опълчение пазят спомена за героизма на падналите в боя за свобода.
Под диплите им са загинали десетки български опълченци и войници. А днес до тях може да се докосне всеки българин специално в деня на отворените врати във Военноисторическия музей. Казваме специална, защото посетителите ще могат да видят оригиналните знамена на българското опълчение.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Те са общо пет. Показват се рядко, а за последен път това се случва преди 8 години.
Всяко едно от тях е символ на стремежа на българския народ към свобода и се съхранява при специални условия.
Най-голям интерес се очаква да предизвика и най-известното - Самарското знаме. Едно знаме, което е съсредоточило в себе си надеждата на българския народ за Освобождение и което дълги години е олицетворение на тази битка.
„Да помогне Бог това свято знаме да премине от край до край нещастната българска земя." Тези думи изрича воеводата Цеко Петков, забивайки последно гвоздейче в дръжката на Самарското знаме. И то поема към бойното поле.
„Знамето минава през голяма част от изстрадалата българска земя. То участва в най-кръвопролитните боеве при Стара Загора и Шипка. То може би създава първата история за героизъм на българско знаме” – припомнят от музея.
Историята му започва с тътена на Априлското въстание, който отеква в Самара. Извезано от коприна от сръчните ръце на монахините от Иверския манастир, то така и не успява да достигне до нашите земи преди да бъде потушено въстанието.
След неговата направа преминава един сериозен път през руските земи от Москва до Плоещ, където на 18 май 1878г., е връчено на Третата опълченска дружина по всички правила, по които се връчват бойни знамена в историята.
Остава и в историята като единственото знаме в историята на България, наградено с орден "За храброст", който е вграден в пиката на светинята. За последно то беше показано през 2016 г. Сега това се случва отново, но не с изображението на Иверската Света Богородица, а с лика на братята „Св. Св. Кирил и Методий”. Светци и личности със значимо присъствие в общославянската история.
Наравно със Самарското знаме участва и едно българско знаме, ушито у нас. Горнооряховското знаме. То е правено за Априлското въстание, каквато е и идеята при изработването на останалите знамена за българското Освобождение. След потушаване на въстанието, то обаче е иззето от опълченците и прибрано в конака. Когато руските войски влизат на българска територия, по желание на населението в Търново, Генерал Гурко го връчва на българското опълчение.
Според разказите, в голяма степен то влиза в националната история по случайност, като второто знаме, участвало в бойни действия в Руско-турската война.
То носи всички отличителни черти на знамената от българското освободително движение, правени в България с изправения коронован лъв. С надписите „Свобода или смърт ” и с кръста на гърба.
Първа, Втора и Пета дружина са имали знамена и Руската дунавска армия е наясно с тях, но политическото ръководство не желае тези знамена да бъдат връчени на българското опълчение.
„Самият акт на даване на знамето на Четвъртата дружина, ясно показва, че командването е имало ясна представа кои дружини са имали знамена.” – допълва още Соня Пенкова, директор на НВИМ.
Това са знамена, които са подготвени от Добродетелната дружина и българската емигрантска общност в Киев, но не са връчени поради нежелание на ръководството на руската дунавска армия българското опълчение да има собствени знамена.
Макар и да не участват в Руско-турската война, всяко едно от тях има своята дълга история във войните за национално освобождение и обединение.
Символи
Символът на знамето е изключително силен във военното изкуство. Когато войсковата част загуби знамето си, тя се разформирова. Затова и се пази с живота на войниците.
Според директора на НВИМ „това е и една от причините да се търси единствено и само приложението на едно знаме, направено от руснаци в тази война, каквото е Самарскато знаме”. А другите знамена, макар и правени в Русия, са обшивани от българската емигрантска общност в Киев и от „Българската добродетелна дружина” . Нейни основатели са братята Евлоги и Христо Георгиеви.
Всички четири знамена, освен Самарското имат задължително лъв на една от двете си страни. На другата страна върху знамената на Първа, Втора и Пета дружина имат светци – ликът на Александър Невски на две от знамената и Николай Чудотворец на третото.
Характерен и е трикольорът. Отново в бяло, зелено и червено. Подредени хоризонтално. Като присъстващото червено е в леко винен или виолетов акцент. В последствие цветовете се проектират върху националния трибагреник.
Съхранение
Всички знамена се съхраняват при специални условия – температура и влажност на въздуха. За да се запазят в този вид периодично се реставрират.
Затова и по време на изложбата ще бъдат поставени в отворени витрини, зад стъклени стъкла.
Самарското знаме е най-пострадалото от тях поради недобра реставрация, която е правена през 60-те години в Москва. Затова ще бъде изложено само и единствено на Трети март. А останалите четири от знамената ще останат в експозицията до 11 март.
