Така нареченият „български етнически модел” се различава от европейската мултикултурност с това, че мюсюлманското малцинство е капсулирано в паралелна общност, организирана от собствена партия. В нея срещу облаги влизат и представители на мнозинството, докато междувременно тече агресивно ислямизиране на други етнически групи.
Тази оценка дава изследователското звено "Лаборатория управление на рискове" към Нов български университет, което се ръководи от бившия премиер Иван Костов.
В свой анализ експертите посочват, че социалната и стопанска деградация на крайграничните райони и навлизането на нелегални имигранти могат да превърнат България в предмостие и „мека цел” за тероризма.
Малцинството рекетира мнозинството
Според лабораторията, българският етнически модел е родствен на комунистическите практики политически и интелектуален елит да се формира чрез привилегии, корупция и атеизъм.
Подобно на случая в други европейски държави, и у нас мнозинството е враждебно към опитите за пълноценно включване на етно-религиозните общности, като откупува социалния мир чрез незаработени пенсии, незаслужени помощи, здравеопазване за неосигурени и т.н.
„Фундаменталното различие обаче е, че българското общество политически се изнудва и рекетира редовно със заплахи срещу социалния мир. По този начин мюсюлманската партия си е извоювала статут на неприкосновеност: може да манифестира връзки с мафията; може да атакува съдебната власт, заради присъди над имами, които проповядват радикален ислям; „обръчът“ й от фирми може да получава обществени поръчки и европейско финансиране в нарушение на европейските правила; дори може да си позволи безнаказано да организира нападение и фалит на четвъртата по големина банка в страната и да участва в разграбването на нейните активи”, се посочва в анализа.
От лабораторията на Костов коментират, че МВР, МО и МВнР и специални служби са политически блокирани и не противодействат, а има „основателни съмнения”, че действията на Прокуратурата, Върховният административен съд и ДАНС се управляват от посочената партия.
„Една от формите на разпад на европейския мултикултурализъм може да бъде разпространението на „българския модел“, за което напълно сериозно призоваваха българските либерали. За това е достатъчно Великобритания Германия и Франция да узаконят мюсюлмански партии, а избирателите да ги изпратят във властта”, посочват експертите.
От „Лаборатория управление на рискове” очакват засилване на екстремизма, особено – в най-уязвимите страни от ЕС.
В същото време, войните с тероризма ще доведат до нови напрежения между малцинства и мнозинства, „ще създават своите мъченици и герои, а те ще мотивират все повече лица с крайни възгледи за участие в тероризъм и нови провокации”.
Какво да се направи?
Експертите излизат и с конкретни идеи за промяна на управлението на риска от тероризъм. Те са категорични, че войната срещу тероризма трябва да бъде спечелена посредством елиминиране на радикалния ислям като политическа идеология.
„Елиминирането следва да започне като най-авторитетните в света религиозни водачи на мюсюлманите направят мирен прочит на Корана, за да не могат повече неговите сури да се интерпретират срещу светската държава и да обслужват идеята за Халифат”, се посочва в анализа.
Върху мюсюлманските държави и политическите и религиозни лидери се прехвърля отговорността да неутрализират радикалните ислямисти.
В същото време се припомня, че „либертарианската глобализация фактически се чете от останалите като амбиция велики култури да бъдат лишавани от мястото им на световната историческа сцена” и затова „нашата цивилизация трябва да спре пред чуждите врати”, за да не се стигне до предречения от Хънтингтън „Сблъсък на цивилизациите”.
„Следва да се отхвърлят всички опити от страна на малцинствата да настояват за промяна на чуждите им традиции, свободи и култура на мнозинствата. Демокрацията е власт на мнозинствата, които уважават малцинствата, но не дотам, че да променят себе си”, пишат от лабораторията.
Според тях е необходимо да се изостави представата за интеграция на малцинствата като консумиране на права за безплатно образование и здравеопазване, за социална и пенсионна издръжка и евтини общински жилища, като вместо това трябва да се работи с цел приносът на всеки представител на малцинствата да има сравним принос със средния на останалите граждани.
