През 2013 г. линията на бедност общо за страната e 285.92 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 527.5 хил. лица, или 21.0% от населението на страната.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 2.2%, а относителният дял на бедното население намалява с 0.2 процентни пункта, съобщават от Националния статистически институт (НСИ).

Данните за 2013 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.0 до 26.7%, или с 5.7 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41.8%, или с 20.8 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (47.6%), като рискът от бедност при безработните мъже е с 0.2 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2013 г. делът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 0.2 процентни пункта до 7.2%. Делът на бедните работещи на непълно работно време е 20.9%, докато сред работещите на пълно работно време този дял е 6.4%. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 0.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище, което до голяма степен определя достъпа до по-добро кариерно развитие и по-добре платена работа, пряко корелира с бедността на заетите. Относителният дял на работещите с висше образование под линията на бедност е 1.5%, докато при лицата с основно и по-ниско образование този дял достига до 30.2%. Рискът от бедност е над 20 пъти по-висок за лицата с основно и по-ниско образование в сравнение с тези с висше образование. Делът на работещите бедни със средно образование е 5.0%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца. Най-висок е рискът от бедност при домакинства с три и повече деца (68.1%), като относителният им дял нараства спрямо 2012 г. със 7.1 процентни пункта. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с трима или повече възрастни (10.7% ) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.8%).

Данните показват, че най-голям брой домакинства изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (66.3%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (64.0%). Успоредно с това само 4.2% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.7% - цветен телевизор, 9.5% - автоматична пералня, а 51.1% от домакинствата твърдят, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Относителният дял на лицата в домакинства, изпитващи затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, е 36.1%, а 45.0% от домакинствата се ограничават при отоплението на жилището си.

През 2013 г. 43.0% от населението живее в тежки материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя), като намалението спрямо предходната година е с 1.1 процентни пункта.

За безработни домакинства в изследването се считат домакинствата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на домакинството на 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни. Ниската икономическа активност за домакинството се отнася до съотношението между броя месеци, в които всеки член от домакинството във възрастовата група 18 - 59 години е бил работещ през предходната година (реално отработени месеци), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на домакинството при пълна заетост. За лицата, които декларират, че работят на непълно работно време, броят на месеците се преизчислява на пълно работно време въз основа на отработените часове.

Лица, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 59-годишните с изключение на студентите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтния период.

Следвайки дефиницията, през 2013 г. 482.1 хил. лица на възраст 18 - 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или 11.6% от населението. Спрямо 2012 г. относителният им дял нараства с 0.4 процентни пункта, като делът на мъжете е 12.0%, или с 0.9 процентни пункта по-висок от относителния дял на жените (11.1%).

През 2013 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Пазарджик и Кърджали - съответно 185 и 189 лв., а най-високата - в област София (448 лв.), следвана от област Перник (388 лв.).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 31.6%, Видин - 31.2%, и Пазарджик 30.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Смолян - 14.1%, Кюстендил - 14.6%, и Разград - 14.7%.

Област Кюстендил е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 9.2%, а с най-високо равнище е област Пазарджик - 30.0%. В област Габрово жените са с най-ниско равнище на бедност - 14.0% при 33.9% за област Сливен. Област Кюстендил се характеризира и с най-голямата разлика в равнището на бедност между мъжете и жените - 10.1 процентни пункта. В седем области - Габрово, Добрич, Разград, Силистра, София, Търговище и Шумен, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.