Президентското вето върху актуализацията на бюджета бе преодоляно с гласовете на двете партии, които подкрепят кабинета - БСП и ДПС, както и на "Атака", но в отсъствието на 121-я депутат Волен Сидеров.
Националистите, които твърдят, че не подкрепят управляващите и не са част от "нова тройна коалиция", очевидно са гласували "по съвест", както заяви преди дни лидерът им.
130 народни представители подкрепиха предложението на бюджетната комисия промените в Закона за бюджета да бъдат приети. Против гласуваха 93 депутати от ГЕРБ, въздържали се нямаше.
Подобно на ветото на президента по текстове от Закона за СРС, и това беше преодоляно от втория път след процедура по прегласуване, поискана от Атанас Мерджанов от ДПС заради технически проблем - един глас от левицата бе пуснат в подкрепа на президентското вето.
Около три часа по-рано, след като 187 депутати осигуриха кворума в пленарна зала, председателят на Народното събрание Михаил Миков откри извънредното заседание на парламента, на което депутатите трябва да гласуват за трети път актуализацията на бюджета.
Председателят подчерта отсъствието на президента Росен Плевнелиев, въпреки отправената покана да присъства и да защити аргументите си за наложеното вето, като прочете писмото, разпространено от прессекретариата на държавния глава, с което поканата беше отклонена.
Двете партии, които подкрепят кабинета – БСП и ДПС, имаха общо 120 депутати. За преодоляване на вето обаче им трябват 121 гласа. Като 121-я депутат е известен лидерът на „Атака" Волен Сидеров, който гарантира мнозинството при формирането на кабинета „Орешарски".
„Фискализираният” дебат
На фона на горещите политически дебати в пленарна зала финансовият министър Петър Чобанов изрази желание да върне диалога към фискалната тема и отново изреди подробности от предложените промени.
„Намираме се в ситуация на застинала икономика. Това се дължи на прогонването на инвеститори, на административен натиск и контрол, генериране на сериозни задължения и просрочия от страна на държавата,” декларира Чобанов.
По думите му, бюджетът за 2013 г. стопира всякакви възможности за растеж. „Създадена е илюзия за фискална дисциплина, дефицитът през 2010 г. е в размер на 2,8 милиарда лева”, подчерта финансовият министър с препратка към наследството на предишните управляващи от ГЕРБ, чието управление бе маркирано от стремежа към строга фискална дисциплина.
В „ескпертния” му тон се вписа изказването на премиера Пламен Орешарски, който припомни целите на актуализацията на бюджета: Коригиране на оптимистично планираната приходна чат, базирана на по-високия икономически растеж, който няма да се случи. Разплащане на част от задълженията на държавата към бизнеса. Социални плащания към хора с увреждания, разширяване на кръга на граждани, които имат право на енергийно подпомагане. Поддържане на фискалния резерв над законоустановения минимум.
„Преките плащания са възстановени от Брюксел. Но през февруари фискалният резерв беше с 800 млн. лв. под минимума от 4,5 млрд. лв. Дали ще кажем че рефинансираме този дълг, или изпълняваме законното изискване да сме над 4,5. млрд. лв., е едно и също”, каза премиерът.
След гласуването на актуализацията лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се обърна към министър-председателя с думите, че парламентарната му група щяла да подкрепи актуализацията, ако мотивът за нея бил „кредит, а не попълване на фискалния резерв”.
„А когато казвате че имате дълг, както Станишев лъже, че 800 милиона имате да плащате, все едно сме ги похарчили, а са възстановени от Брюксел, е друго”, каза Борисов, възползвайки се от правото си за обяснение на отрицателен вот.
„Не приемам акъл по отношение на макрорамката от човек, който я влоши с 8 млрд. лв. за 4 години”, заяви по-рано лидерът на БСП Сергей Станишев в коментар на изявлението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.
„Отсъстващият” президент
Ролята на президента Росен Плевнелиев беше сред основните теми в дебатите по актуализацията, като управляващите продължиха линията на критика към него за намеса в изпълнителната власт, която поддържат още от налагането на ветото.
„Ветото на президента е злоупотреба с правомощията. Няма никаква икономическа логика. Проглушихме ушите да говорим какви са аргументите в полза на актуализацията Няма икономически аргументи за ветото,” коментира председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев.
Той нарече президента „големия отсъстващ” от дебата, след като по-рано отсъствието му подчерта и председателят на НС Михаил Миков.
„Навън от 63 дни има протести срещу задкулисието в политиката. Какво друго е ветото на президента освен задкулисие?”, коментира Цонев.
По думите на лидера на ДПС Лютви Местан, ветото на президента не е вето върху актуализацията на бюджета, а вето срещу програмата на кабинета „Орешарски”. „Там ги стяга чепикът, защото ако актуализацията е концентрираният израз на правителствената политика, то ветото е срещу програмата на кабинета,” коментира той.
„Искам да се обърна с настоятелен призив към държавния глава - да се опита да възстанови конституционната си медиаторска роля и да се опита да бъде обединителят на нацията,” допълни Местан.
„На един президент му отива да бъде морален съдник, стожер на политиката и гражданското общество като цяло. Щях да му повярвам, ако тук в качеството си на министър от кабинета „Борисов” той не беше сред тези, които истерично ръкопляскаха на всяко изказване на Волен Сидеров от тази трибуна в продължение на две години. Някой ще отрече ли този факт”, попита още Лютви Местан.
Подкрепата на „Атака”
Ролята на националистическата партия, която неколкократно осигури подкрепа на кабинета, беше другата важна тема по време на дебатите, заради необходимостта от допълнителни три гласа за осигуряване на мнозинството от 121.
Опозиционната партия ГЕРБ от няколко дни подкрепяше тезата, че „Атака” ще гласува срещу ветото, с което ще затвърди участието си в коалицията на БСП и ДПС. „Вие подкрепяте Пламен Орешарски, защото сте част от тройната коалиция”, заяви Цецка Цачева от ГЕРБ към депутатите от „Атака” по време на днешния дебат.
„Ако е вярната тезата, че ако ветото бъде преодоляно и с гласове от „Атака”, приемате ли обратната теза, че ако те гласуват против, означава ли, че те биха се превърнали в част от една нова тройна опозиция в лицето на президент, ГЕРБ и „Атака”?”, попита от парламентарната трибуна лидерът на ДПС Лютви Местан.
