Йерусалим е град, чието име според етимолози означава мир. Всъщност десетилетия наред не може да бъде разделен от народите на Израел и Палестина. Само в три държави в света населени места носят това свещено име - Съединените щати, Русия и България.
И докато в Израел се води война, у нас намираме жителите на село Йерусалимово в кръчмата. Гледат запис как са празнували Великден преди 20 години.
Освен с библейското име, жителите на Йерусалимово могат да се похвалят и с най-старата църква в Източните Родопи.
„От селото има поне трима човека, които са ходили на хъджълък, посетили са Светите места, Йерусалим и оттогава селото е именувано Хаджикьой, по време още на турско робство. След Освобождението през 1907 година с указ, селото е преименувано на Йерусалимово”, обяснява кметът Георги Иванов.
„Църквата е една от най-старите в района тук. Построена е 1837 година. Вече е на 180 години”, допълва той.
В центъра на село Йерусалимово главната улица се казва не по друг начин, а – Палестина. Причината – посещението на палестинския посланик в Йерусалимово два пъти. „Той направи дарение и за църквата, дарение за построяването на една чешма, така че имаме връзки с палестинския народ”, казва още кметът.
„Може би това име... аз си мисля, че някак и пази селото. Смея да кажа, че в последните години в България се шири така наречената престъпност от битов характер. Тук се опитаха толкова много пъти и всички са открити. Може би това, че носим името Йерусалимово, може би това че сме свързани със светите места Господ може би помага в тая насока да разкриваме злосторниците, които посещават селото”, смята той.
Днес възрастните хора от Йерусалимово с умиление си спомням за Великденските празници, когато селото е било многолюдно.
Сега обаче нещата са различи. Мъката на хората, живеещи в селото, свързано със свещени земи, по нищо не се различава от тази на останалите възрастни хора в България.
Дори църквата стои заключена, защото в нея няма свещеник.
Въпреки името си днес село Йерусалимово изглежда както повечето села в страната – със запустели улици и къщи. И вместо с хора над поляните на селото, днес празниците минават пред телевизора и спомените за Великден, но преди 20 години.