bTV тръгна ексклузивно по следите на горещото фламенко. Причината е посещението на грандиозната трупа на Испанския национален балет, която ще е в София за две представления на 5 и 6 април. Екипът на bTV беше първата чуждестранна медия, допусната да снима подготовката за шоуто в Мадрид.
Пристигна там в момент, в който 5 милиона безработни испанци са на пазара на труда. Домакините ни бързаха да обяснят, че заради кризата, испанците вече пестят и от билети за балет. Първият ни въпрос е защо след триумф в Болшой театър и Марински, танцьорите идват и у нас. Оказва се, че гастролът по време на криза е заради хонорарите.
За сградата на Испанския национален балет:
„В минали времена тя е била общинска кланица. Като строителство е много характерна за Мадрид... Освен това има културен център, както и ботанически кът. А в близост има изложбени зали и голяма театрална зала”, разказа гида ни е Кармен Кантеро, която е и „Жена на годината" на Испания за 2006-а. Тя е бивша танцьорка и е приела подкрепата на балета за своя мисия.
Макар балетът да е сравнително млад, испанската балетна школа има сериозни традиции. Доказателство за това са имената на двама от водещите балетисти на световната балетна сцена в момента – прима балерината на Лондонския кралски балет - Тамара Рохо и главният балетист на Ню Йоркския Сити балет - Хоакин де Луз.
Кантеро разказа, че има консерватории в цялата страна, които насърчават любовта към танца. Още на 8 години децата започват да го изучават, но в същото време условието е да продължат и общото си образование. Това обучение продължава до 15 години. Тогава танцьорите, завършили консерваторията, се присъединяват към Националния испански балет.
„Трябва да се направи разлика между класическия и танцовия балет. Основната цел на нашите домакини е да запазят традициите на фламенко и скуера болера - другият традиционен испански танц. Той се танцува без обувки и се смята за най-труден и изискващ най-много прецизност. Един от спектаклите, който ще видим в София е „Ла лайенда" или „Легендата". Той разказва за историята на тези характерни танци, защото Националният балет на Испания е единственото място в света, където се пазят традициите на испанската класическа танцувална школа”, допълни тя.
Потвърди и, че по принцип в сградата не се снима, още повече когато директорът Антонио Нахаро и трупата работят по нова постановка: „Вие сте първият телевизионен екип, който гостува по този начин при нас - влязохте и в гримьорните, и в залата. Вашите кадри са ексклузивни, защото снимахте спектакъл, който никой още не е гледал. А вече видяхте и костюмите на танцьорите”, каза тя.
На гости на балета:
Елена Елгадо е прима балерината. Заради стриктните правила обаче, интервюто с нея се прави в рамките на 15-те минути, след като е обядвала, за да не се нарушава почивката й. Към За да е още по-сложно, никой от трупата не говори английски.
На въпрос дали обядва в ден, в който има представление, тя отговори: „Аз лично не се храня. Храносмилането ми е бавно и за това не се храня. Просто на обяд в този ден хапвам плод. Вземам и малко орехи за закуска”.
Елена се похвали, че добре оформеният й гръб се дължи на хубави гени и стриктни диети, а не на упражнения във фитнеса. Сподели, че няма специален ритуал преди да излезе на сцената: „Не се прекръствам. Мисля за родителите ми, за семейството ми, моля се да ми дадат сила за представлението. Вдишвам дълбоко два пъти и винаги излизам на сцената с десния крак”.
„Най-важна за мен е енергията. Те трябва да вярват в себе си. И да вярват, че са най-добрите танцьори в страната”, сподели Антонио Нахаро - творческият директор на Испанския национален балет.
Испания се сдобива със свой национален балет сравнително късно - преди 33 години. Причината според Нахаро е в разходите за голяма трупа като тази от 80 души.
„Трябва да покажем, че Испанския национален балет е уникален. Имаме много държавни балетни компании като Опера де Пари, Американ денс тиатър, Ню йорк Сити балет, но Испанският национален балет е единствен по рода си. Ние сме единствените, които танцуват испански танци и фламенко. И трябва да го покажем на света”, подчерта той.
Малко статистика - един нов спектакъл се подготвя за около 4-5 месеца. А след като мине премиерата, има по 6-7 спектакъла на седмица, понякога с по два спектакъла на ден. Всеки един от костюмите се изработва ръчно и отнема около три месеца. В гардеробната всичко е специално - от циповете до фибите за закрепване на цветята и на декоративните гребени в косите, за да няма инциденти.
Tеглото на роклите налага и доста допълнителни репетиции. Резултатът от тях ще видим на 5 и 6 април в Зала 1 на НДК, когато, освен Елена и Антонио, у нас ще пристигнат още 35 танцьори.