Македонски анализатор: В Гърция има кръгове, които не ни искат в НАТО

Мирослав Резински смята, че Атина повдига въпроса за името, за да не се говори за идентичността

Снимка: bTV

btvnovinite.bg

Публикувано в  18:02 ч. 05.02.2018 г.

Националистическото надигане в Гърция по въпроса с името на Македония може да се дължи на поемането на бившата югорепублика по пътя към НАТО, като самото наименование на страната е по-маловажният от множество сюжети в регионалните отношения. Това смята македонският политически анализатор Мирослав Резински.

„Много е интересно, че в Гърция нямаше никакви протести по времето, когато в Македония се строяха паметници на Александър Македонски. Когато виждаме, че има усилия на правителствата на Македония и Гърция за решаване на спора и така има шанс за отваряне на вратите на НАТО пред Македония, тези националистически среди се разбунтуваха”, коментира той в студиото на „Лице в лице” на фона на поредните мащабни протести в южната ни съседка под надслов „Македония е гръцка”.

Атина блокира пътя на Скопие към ЕС и НАТО, защото на своя територия има област Македония и твърди, че има риск от териториални претенции.

„Проблемът не е в самото име, то не създава претенции колкото това създава идеологията на македонизма – тази идеология се опитва да наложи и в историята съществуването на отделен македонски народ в 2 милениума назад, от времето на Александър Македонски насам. Тя монополизира целия регион”, коментира Резински.

Той отбеляза, че може би за Гърция е по-удобно споровете да са за името, а не за идентичността, защото „може би не е толкова удобно на север от тях да се появят някакви българи”. Анализаторът допълни, че и в Атина има министерство по въпросите на (областите) Тракия и Македония, но това не би трябвало да се чете като териториална претенция към Македония или България.

„Има среди, които не искат Македония да влезе в НАТО”, категоричен беше той и посочи към традиционното сътрудничество между Гърция и Сърбия, която се възползва от ситуацията и в момента напредва по пътя си към евроатлантическа интеграция отчасти и за сметка на Скопие.

Все пак, по думите на Резински, гръцкото общество съзрява и, въпреки мащаба си, последните протести не са сравними с тези от Солун през 1992-1993 г. „Жалкото е, че Македония загуби 10 години в една безумна политика и загуби доста време, за да покаже пред Гърция и пред международната общност, че няма претенции”, коментира той. Според него все по-голям процент от сънародниците му биха приели достойна промяна на името на страната в името на членство в ЕС и НАТО.

БТВ Медиа Груп" ЕАД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да ще научите повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Моля, запознайте се и с нашата Политика за поверителност. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Научи повече