22 ноември 1963 г., извънредно съобщение от Далас, Тексас, очевидно официално: "Президентът Кенеди почина в 1 ч. следобед централно стандартно време, 2 ч. източно стандартно време – преди около 38 минути".
Кой е човекът, чийто образ 54 години е символ на едно от най-дръзките убийства в световната история?
„Осуалд е 24-годишен. Той е човек, който днес бихме нарекли загубеняк или аутсайдер. Трудно детство, няма баща, умствено изостанала майка. Записва се във флота. Съществуват архиви, които доказват колко добър стрелец е бил. Изпратен е в Япония, а през 1959 г. дезертира в Съветския съюз през финландската граница. Тя е най-лесна за преминаване в този период.
Той казва, че се възхищавал на Марксизма. Мислел, че държавната система там е по-добра от тази в САЩ”, обяснява съдия Джон Тунхайм, шеф на окръжния съд в щата Минесота, САЩ.
В днешен Беларус Осуалд се запознава с местното момиче Марина, за което по-късно се жени. Двамата живеят в кооперация, а той работи в завод за телевизори и радиоприемници. Съветската мечта на роденият в Ню Орлеанс Лий обаче продължава кратко.
„Той си мислел, че ще гледат на него като на герой. Американски моряк, напуснал флота, за да дезертира в Съветския съюз – той си мислел, че ще организират голям парад в негова чест, че ще му дадат пари и къща – и всички тези хубави неща, които дезертьорите, поне в неговите представи, получавали.
Бил разочарован и около 2 години и половина по-късно решава да се върне в Съединените щати със своята съпруга”, допълни съдия Джон Тунхайм.
Година след завръщането си от Съветския съюз Лий Харви Осуалд работи в центъра на Далас, Тексас – в сградата, в която се съхраняват книгите на местните училища. Сградата, покрай която на 22 ноември минава кортежът на 35-ия американски президент.
„Хванал се на работа там няколко месеца преди убийството, защото му трябвали пари. Той на практика местел книги, изпълнявал поръчки – такива неща… Работа на минимална заплата”.
Анализът на видео кадрите от секундите преди убийството поражда един логичен въпрос: Защо Осуалд не стреля, когато лимузината Линкълн Континентал с Кенеди на задната лява седалка се насочва към сградата, а натиска спусъка едва, когато кортежът завива в ляво и подминава книгохранилището?
„Проблемът е в ъгъла. За да стреля, когато президентската лимузина излиза от тълпата, той е трябвало да извади пушката през прозореца и да я насочи надолу.
А когато колата го подминала и започнала да се отдалечава, той е можел да стои назад от прозореца – така, че пушката да не се вижда от улицата.
Той поръчал пушката от магазин за спортни стоки в Чикаго. Това е италианска, пехотна пушка от Втората световна война. Много евтина и дори с оптичния мерник за четирикратно увеличение на нея, платил едва 12 долара.
Той донесъл пушката в този ден. Казал на колегите си, че носи корнизи за пердетата в новия си апартамент – било е голям пакет.
В откритата лимузина, пътуваща към поредната среща от започналата предизборна кампания, има 6 души – президентът Кенеди и съпругата му Жаклин, губернаторът на Тексас Джон Конъли със съпругата му и двама агенти на "Сикрет сървиз".
Убийството е документирано от случаен свидетел – Ейбрахам Запрудър. 486-те цветни кадъра от новата му 8-милиметрова камера са най-достоверното доказателство за последвалите събития.
„Госпожа Конъли му казва: "Не можете да твърдите, че Далас не ви харесва." Той й се усмихва и маха на хората. Тогава първият куршум попада в целта”, обясни съдията.
Куршумът 6.5 x 52 mm уцелва Кенеди високо в гърба и излиза през гърлото му – поражение, което не е фатално за живота.
„Тялото му остава изправено, защото той носи колан, който държи гърба му изправен. Той е направен специално, за да намали натоварването на гърба му по време на дългите дни от кампанията. Корсетът не му позволява падне напред към пода на колата. И заради това, около 5 секунди по-късно, нов изстрел го уцелва в задна част на главата”.
Попаденията са три – две в тялото на Кенеди и едно в гърба на губернатор Конъли.
Намерените на 6-ия етаж 3 гилзи потвърждават тезата, че Осуалд е действал сам… докато не се появява филмът на Запрудър, който доказва, че се стреля в рамките само на 6 секунди – време, което прави стрелбата с това оръжие физически невъзможна.
„Това е пушка, която изисква две движения, за да бъде презаредена.
Опитен снайперист от ФБР се опитал да стреля 3 пъти в рамките на 6 секунди и не е успял”.
Как е възможно това, ако няма втори стрелец? Тази загадка ражда т.нар "Теория за магическия куршум".
Състои се в това – първият изстрел просто не уцелва нищо. Осуалд вероятно просто е стрелял прекалено рано, пръстът му е трепнал.
Вторият изстрел уцелва президента Кенеди, но освен, че минава през тялото на президента, ранява и губернатор Конъли. Траекторията е малко завъртяна, но телата могат да се подредят в линия, която да направи това възможно. Това е т.нар. "магически куршум".
Възможно ли е Осуалд да не е единственият стрелец, а тази теория да е обикновена фалшификация?
Свидетели на убийството разказват, че са видели униформен мъж да стои зад дървена ограда в близост до колата на президента, но всички полицейски и охранителни служби отричат да са разполагали пост на затревения хълм в близост до Елм Стрийт в този ден.
Лий Харви Осуалд в полицейския участък на град Далас:
- Вие ли убихте президента?
- Не, господине. Не спират да ме питат това.
- Вие ли застреляхте президента?
- Аз работя в тази сграда.
- Бяхте ли в сградата по това време?
- Естествено, след като работя в сградата – да, сър! Хванаха ме, защото съм живял в Съветския съюз. Аз съм просто пацифист!
Осуалд няма време да сподели почти нищо. Той остава жив само още 44 часа – преди на пътя му да застане Джак Руби, който го убива с куршум в корема.
„Джак Руби е собственик на нощен клуб в Далас. Има няколко нощни заведения. В едно от тях е имало стриптизьорки и всички полицаи са го познавали.
В обяснението си посочва две причини – едната, че е искал да спести на госпожа Кенеди травмата от връщането в Далас, за да свидетелства в дело за убийство. Второто – че е американец-патриот, който отвръща на удара публично.
Връзката с Мерлин Монро е неразделна част от митологията около убийството на Джон Кенеди. Това изпълнение година по-рано подхранва слуховете за любовна авантюра между президента и секссимвола на 50-те.
Комисията, ръководена от съдия Тунхайм, открива десетки писма които доказват скандални, интимни отношения между двамата.
"Отидох да видя мъжа, който притежаваше писмата. Този човек разказа, че ги намерил в архива на баща си. Баща му е бил адвокат, който тайно съветвал президента.
Имаше част от кореспонденцията, на която в горната част на листа беше напечатана визитката на адвоката. И това се оказа ключът, защото този адрес на бащината му адвокатска кантора в Ню Йорк имаше пощенски ЗИП код, а в Америка няма такива кодове до 1966 г..
Това го издаде. Всички писма се оказаха фалшиви. Осъдиха го на повече от 10 години. Той беше продал подобни писма за повече от 4 милиона долара на колекционери".
– И въпросът за един милион долара: Кой уби Кенеди?
– Аз съм съдия и работя с доказателства. Доказателства, които са допустими в съда и вярвам, че Осуалд щеше да бъде признат в извършване на убийството. Мотивът – кой знае?! Да станеш известен!? Да си спечелиш виза за връщане обратно в Съветския съюз, да бъдеш герой. Омраза! Защото президентът Кенеди има власт, пари и добър външен вид – всичко, което Осуалд няма. А дали е имало конспирация с някого – никой не знае със сигурност.
В материала са използвани видеокадри и снимки от Националния архив на САЩ, CBS и PBS Nova.