Шест хуманитарни коридора са договорени за цивилното население в Украйна, а Киев и Москва си отправиха нови обвинения за контрола върху АЕЦ „Чернобил“ на 14-ия ден от началото на руската инвазия.
В западния украински град Лвов, макар че комендантският час започва точно в 22:00 ч., животът на практика започва да притихва след падането на нощта, предават специалните пратеници на bTV в раздираната от война страна.
Освен най-голям град в западна Украйна, Лвов е и нейна културна столица. Местните хора се опитват да предпазят част от културното си наследство. Паметници в града са опаковани или направо преместени, когато това е възможно.
Гарата в Лвов е изходът от войната за стотици хиляди украинци. Грабнали най-ценното, което могат да носят в ръцете си, вълните от хора продължават да изпълват залите, коридорите и пероните в търсене на спасение.
През едно училище в града вече са преминали над 300 жени и деца. Лилия Адкидич е тук от събота, идва от Харков.
„Имам две деца – на 4 и 11. Тук е и сестра ми, които също има две – на 12 и на 9 години. Много благодарим на хората във Лвов, за това, че ни приеха, приютиха, накърмиха, напоиха. Нашият град е разрушен, нашият любим град. Ние искаме да се върнем, не искаме да сме бежанци – толкова много оставихме зад себе си“, казва Лилия.
12-годишната Катя също идва от североизточния град Харков, близо до границата с Русия. Тя също е оставила толкова много зад себе си.
„В Харков останаха баба и нейният котарак. Бих искала да им кажа, че ми е много мъчно за тях, че не искам да се разделяме и много искам да сме заедно. Тук съм, защото в Украйна сега има голям проблем“, казва Катя.
„По-малките все още не разбират напълно. Но казват: "Имаме проблем". По-големите правят връзка с филмите за война, които са гледали. И питат: „Защо това, което се случва във филмите, трябва да се случи и с нас?“. В първите дни нямахме никакъв отговор на въпросите им, защото ние всички тук можехме единствено да плачем“, споделя Ирина Линьова, директор на лицей към градския съвет на Лвов.
