Стотина бивши холандски войници, участвали в състава на мироопазващите сили на ООН в Босна, подготвят жалба срещу кралство Нидерландия, че ги е изпратило да защитават Сребреница през 1995 г.
Техният адвокат Михаел Руперти заяви, че войниците били изпратени на „невъзможна мисия“ и след това държавата ги е изоставила. Той добави, че мисията в Сребреница е нанесла на неговите клиенти големи физически, психически и финансови щети и е повлияла на техния социален живот.
През юни холандският министър на отбраната Йеанине Хенис-Пласхарт заяви, че холандският батальон е бил изпратен в Босна без адекватна подготовка, без съответните средства и с оскъдна информация „как да защити мира, който вече не съществува“.
„Това беше нереална мисия в невъзможни обстоятелства“, каза тя.
Според Руперти заради събитията в Сребреница през 1995 г. неговите клиенти вече 20 години имат „лоша слава“ и мнозина открито ги питат защо не са предприели нищо, за да предотвратят клането на над 8000 мюсюлмани от страна на босненските сръбски сили.
Адвокатът изтъкна, че клиентите му са изгубили репутацията си на хора и войници, защото са били изоставени от собственото си правителство.
През 2014 г. граждански съд в Хага излезе с решение, че холандската държава е отговорна за депортирането на над 300 босненски мюсюлмани – момчета и мъже, по време на клането в Сребреница. На 13 юли 1995 г. те са били принудени против волята им да напуснат лагера на холандските „сини каски“ в Поточари. По-голямата част от тях по-късно са избити.
Според решението холандският контингент е трябвало да си даде сметка, че босненските мюсюлмани могат да станат жертва на геноцид. Ако холандските войници им бяха позволили да останат в лагера, те по всяка вероятност са щели да оцелеят.
През 2013 г. Върховният съд на Холандия обяви, че страната е отговорна за смъртта на трима мюсюлмани, убити, след като били изгонени от военната база на холандския контингент в Босна.