Те са чуждестранни студенти от различни страни в Германия. Събират се често да учат заедно в общежитие, което по-късно ще привлече журналисти от цял свят. Защото именно там са обсъждани плановете за атентатите в САЩ.
А имената на трима от тях ще бъдат на първите страници на пресата - главният организатор Мохамед Ата, Зияд Джара и Марван Юсеф – трима от пилотите убийци.
15 от 19-те похители от атентати са от Саудитска Арабия. Oбщото между всички тях е, че произхождат от богати и светски семейства, дали им шанс да получат образование извън родните си страни.
Поуките днес
Интеграцията има много важно място в политиките по сигурността 20 години след 11 септември, като изясняването на средата, от която идва даден човек, е от изключително значение, за да се предотврати евентуална радикализация. Това подчерта пред bTV опитният германски дипломат д-р Андреас Райнике, който е директор на Германо-ориенталския институт в Берлин.
По думите му и до днес службите не успяват на 100% да разкриват готвените действия на терористите, но все пак през последните две десетилетия е научено много.
Той засегна и темата за талибаните, като изрази мнение, че бивши сътрудници на западните сили и журналисти трябва да бъдат подслонени, а за останалите, бягащи от конфликта, трябва да се търси решение в съседните на Афганистан държави.
Интервю на Натали Пашева:
- Работил сте в Консулството на Германия в Ню Йорк. Къде Ви откриха ужасяващите картини от града, в който сте прекарали 4 години от живота си?
Научих новината за случващото се на 11.09 на едно специално място – в Йерусалим. Тогава бях ръководител на почетното консулство на Германия в Рамала. Бях в „Америка Колони хотел“ в Йерусалим, когато научих новината. Това беше толкова особено, защото бях на една междинна позиция между израелско-палестинския конфликт и можех да преживея реакцията на случващото се и от двете страни.
- Какво преживяхте?
Преживяването беше един голям ужас, страх и притеснения, както навсякъде от израелска, така и от палестинска страна. Чуваха се и гласове от някои арабски страни, които не изразиха веднага несъгласието си със случващото се, но крайната ситуация се превърна бързо във всеобщ ужас.
- Няколко дни по-късно германците отново научиха шокиращи новини. Основният организатор и един от пилотите убийци – Мохамед Ата, е живял и учил в Германия години наред. Както и други мъже, участвали в организацията и извършването на атентата. Как реагираха германците на тези разкрития?
Шокът, че планирането на атентата се е случило в Хамбург, беше голям, накара много хора да се замислят. В началото имаше полицейско разследване, което беше водено от американци и германци. Но никой не можеше да повярва, че всичко е започнало тук, това отвори една голяма дискусия.
- Защо властите не са усетили, че в Германия тече подготовка на толкова голямо престъпление?
Много е трудно предварително да се установят подобни намерения, това не се е променило и до днес. Трудно е да бъдат разследвани и установени бъдещи терористични атаки. В днешно време това се случва с работата на службите за разследване, което до голяма степен е причината да бъдат предотвратени подобни намерения, но не винаги разследванията водят до успех.
Поради тази причина тези мъже не са били в полезрението на полицията и вероятно са се държали съвсем съзнателно така, че да не бъдат забелязани и да могат да осъществят плана си.
- Oще по-опасен ли е днес процесът на евентуална радикализация от преди 20 години с оглед на напредъка на технологиите и социалните мрежи?
Не бих казал, че това е така, защото ние научихме много. Но в случая ние не знаем къде тези мъже са се радикализирали. Но този процес може да се случи навсякъде. Това може да се случи в интернет, в центъра на града, в определени джамии. Това може да се случи в Германия и във всяка друга страна.
Ние, разбира се, извлякохме поуки от този случай. Например, ние променихме част от наказателните закони. Обикновено само извършването на акта е наказуемо, но не и подготовката му. В случая с терористичните атентати е по-различно. С вкарването на нов закон в наказателния кодекс, именно параграф 89а, който счита за наказуема и подготовката за терористични действия. Като например пребиваването в различни обучителни лагери с цел тероризъм.
- Kaкво научихме 20 години след терористичните атаки в Щатите?
Извлякохме две поуки. Засилихме полицейската ни активност. Това беше един много дълъг процес в нашия Бундестаг, защото винаги се стига до въпроса за свободата от една страна и контрола – от друга. В крайна сметка се стигна до приемане на мерките, които вече споменах.
Задаваме си и въпроса, как бихме могли да подобрим средата около нас, интеграцията на хора, който избират да дойдат в Германия. И това е един голям въпрос.
Тук трябва да бъдат разграничени три групи. Това са студентите като Мохамед Ата и неговите съмишленици, които са дошли в Германия, за да следват. Втората група са хора, дошли тук, за да работят. И третата са политическите бежанци.
Към студентите ние имаме, разбира се, голям интерес. Ние също учим от чуждестранните студенти в Германия, както и те от нас. Това е важно за международния обмен. Но при групата на студентите е важно да се стараем в процеса на одобряването им, доколкото това е възможно, да научим и от каква среда идват.
Темата за квалифицирана работна ръка в Германия също е актуална, тук също е важно като подбираме тези кадри за идването им в страната да отдаваме по-голямо значение на процеса за интеграцията им.
Третата точка са политическите бежанци, това е една нелека ситуация и процесът за даване на решение за политическо убежище трябва да е бърз, за да може тези хора да се интегрират възможно най-бързо.
- С оглед случващото се в Афганистан и евентуалната бежанска вълна към Европа стават ли подобни дискусии отново основна тема в страната?
Мисля, че ние в Германия, а и в Европа се обединихме зад тезата, че хора, които са помагали на нашите мисии през това 20-годишно присъствие на европейски и американски войски в Афганистан, трябва да приберем при нас, защото те са в опасност.
Това се отнася и за други групи като например журналисти, които също са в опасност.
За други бежански вълни опитваме да намерим съдействие в лицето на съседни на Афганистан страни. Преди няколко дни външният министър на Германия Хайко Маас посети съседни страни в региона, за да прецени какви възможности се крият там, за да останат бежанците в региона. Това, разбира се, е най-добрата възможност, защото този регион е близо до родината на бежанците. Това е най-добрият вариант, но все още сме в процес на преговори.
