И в съботния ден в Северна Македония имаше погребения на жертвите от изгорелия автобус на магистрала "Струма".
Тленните им останки пристигнаха едва вчера в Скопие и бяха предадени на опечалените им семейства.
Десетки очакват заключението на разследването какво предизвика тази трагедия. А няколко семейства с оцелели в катастрофата благославят своя спасител - 26-годишен сърбин.
Люлзим Сюлеймани е родом от Прешево. Той е у дома от седмица, а вчера от болница е изписана и неговата годеница Медина. Екскурзията до Турция избират случайно по интернет. Никой не е очаквал пътуването да завърши по такъв трагичен начин.
"Навясъке ни заведоха - на пазар, в търговки център, на посещение в джамии, видахме Босфора. Шофьорите бяха добри, бяха двама и пътят беше също добър. Правихме почивки и на отиване, и на връщане, даваха ни кафе и в автобуса, всичко беше супер. За лиценза не знаехме, автобусът беше добър, пътят беше лек, движехме се нормално, както се движи автобус, с около 100 километра в час", спомня си той.
Люзим и годеницата му започват втори, нов живот, който никога няма да е като предишния преди трагедията.
"Със здравето сме добре, имам някакви болки, но са дребни. Проблемът е, че трагедията ми е 24 часа в главата. Нищо не е същото като преди, светът изглежда различен. В главата ми е 24 часа, защото бях буден и видях всичко което се случи, още не мога да спя. Заспиваш за два часа и като се събудиш заради тези сънища не искаш да си лягаш отново", признава мъжът.
Не определя постъпката си като нещо особено, благодарен е само, че бил буден и е успял да си спомни къде седи чукът, с който разбива стъклото.
"Видях докато пътувахме къде седи чукът и като се случи всичко, благодаря на Господ, че си спомних къде е и стигнах до чука, разбих стъклото и успях да изляза, както и още 6 души след мен", обяснява Люлзим.
За близките му шокът от случилото се е още по-голям.
"Като баща го приех най-тежко, тъй като в началото, когато стана всичко, чух, че е сред жертвите. Това беше обявено и чак после разбрах, че е жив и здрав и че е в болницата", разказва Али Сюлеймани.
Люлзим е благодарен и на всички медици в "Пирогов" за грижите, както и на всички хора за подкрепата.
"Първо благодаря на Господ, той ми даде още един шанс за живот. За загиналите се моля Аллах да ги приеме при себе си, а на семействата искам да изкажа искрените си съболезнования", казва мъжът.
Не обвинява никого за случилото се, но и той се надява причините за трагедията да се изяснят, защото за да зараснат раните от болката, всички потърпевши се нуждаят от истина.
