България, Естония, Литва, Финландия и Румъния са страните-членки на ЕС, които ще пострадат най-тежко, ако в идните шест месеца бъдат спрени доставките на руски газ за общността. Това става ясно от доклад, базиран на стрес-тестове, проведени във всичките 28 държави от съюза.
В документа се подчертава, че страните от ЕС трябва да си сътрудничат при криза, за да се избегне повторение на събитията от началото на 2009 г.
В противен случай симулациите са показали, че в 6-месечния период България и Финландия ще регистрират 100-процентов дефицит на синьото гориво. Подобна ще е и ситуацията в Македония и Босна, които са извън ЕС.
Сериозен недостиг ще се почувства в Естония (73%), Сърбия (64%, извън ЕС), Литва (59%), Унгария (35%) и Румъния (31%).
При оптимална реакция на газовата криза, обаче, ЕК очаква над 80-процентов дефицит единствено във Финландия. У нас, както и в Румъния и бившите югославски републики недостигът ще се движи между 20 и 60 на сто.
От ЕК са категорични, че и при най-лошо развитие на ситуацията, всички потребители в ЕС ще имат достъп до синьото гориво. Планира се недостигът на газ да бъде покрит с доставки от газовите хранилища на територията на страните-членки на ЕС, внос от Норвегия и закупуване на втечнен газ.
До спиране на доставките може да се стигне заради неуредените отношения между Русия и Украйна, през която минават някои от основните транзитни трасета. Освен това Москва и западните страни са в една от най-ниските точки в отношенията си от разпада на СССР насам. На фона на размяната на санкции е възможно да се стигне даже до еднолично спиране на газовите доставки за Европа.