През 2019 г. светът отбеляза 50 години от кацането на човек на Луната. На 20 юли 1969 г. година първите стъпки на Нийл Армстронг върху лунната повърхност се превръщат в едно от най-великите постижения на човечеството на XX век.
Външната бордова камера предава директен образ до контролния център на Земята, а човечеството съпреживява подвига по радиото.
16 юли 1969 г. Американската совалка „Аполо 11" излита в космоса. Четири дни по-късно Нийл Армстронг стъпва на Луната.
„Една малка човешка стъпка, един голям скок за човечеството." Тези негови думи ще се превърнат в девиз на човешкото стремление към откриването на космоса.
19 минути по-късно следите си оставя и Бъз Олдрин.
„Когато погледнахме към хоризонта, думата, която ми дойде да опиша ситуацията, бе „величествена пустош", разказва Олдрин.
Мисията преди половин век наблюдават милиард души. А повече от 400 хиляди участват в подготовката ѝ тогава.
„В продължение на 50 години няма прогрес. Трябва да се засрамим, че все още не можем да направим нещо по-добро”, казва Олдрин.
Късче от лунната повърхност се пази и у нас. България е една от малкото страни, която разполага с проби от Луната, взети и от двете държави – Съветският съюз и Съединените щати. Те са изложени във витрина, на самия вход на Националния природонаучен музей.
Пробата, дарена от Съединените щати, е част от последната мисия на хора до Луната „Аполо 17". На борда е пътувал и българкият флаг.
Интересът към естествения ни спътник се връща и всички големи космически агнеции подготвят мисии дотам.
„От една страна на Луната и на лунната орбита се гледа като възможна междинна база за бъдещи полети към Марс. А от друга страна Луната би била едно много хубаво място за астрономически наблюдения, тъй като там няма атмосфера. Там могат да се направят укрития в лавовите тунели за хората, които ще работят и живеят на Марс”, смята проф. Йорданка Семкова от Институт за космически изследвания и технологии.
Досега на Луната са стъпили 12 души.
