Как ветеран от Виетнам, сега писател от Аляска, се озовава в кризисния център за украински бежанци в Букурещ?
84-годишният Джон Спидзбърг е обиколил 79 страни, за да помага на хора, засегнати от война и бедствия. В румънската столица с него се срещнаха Гергана Венкова и операторът Явор Бошняков.
От Аляска до Букурещ, без да каже на семейството си. Срещаме го, докато помага на румънския лекар в импровизираната аптека в един от бежанските пунктове на централната гара в Букурещ. Там от цял свят непрекъснато пристигат дарени медикаменти за първа помощ.
„Мисля, че има известна доза объркване тук, защото непрекъснато пристигат толкова много хора. Все нови и нови. Те нямат представа какво да правят, а доброволците трябва да започват всеки ден отново, отначало“, споделя Джон Спидзбърг.
Той разказва още, че не е казал на децата си къде отива, защото те биха казали: "Вече си много стар! Не може да заминеш, ще си стоиш вкъщи!"
„Така че не им казах, написах им писмо, след като пристигнах в Букурещ“, добавя той.
Постъпва в армията, но бързо разбира, че неговият път е да помага пострадалите от войните. Заминава за Виетнам, за да помага на децата, обгазени с така наречения оранжев реагент, който американската армия разпръсква над джунглите, за да окапят листата и да се открият виетнамските бази.
„Това беше химикал и хората, които бяха попаднали в досег с него, отключваха рак или различни стомашни проблеми. Много хора умряха. Аз исках да отида, за да работя с децата, защото дори имаше засегнати бебета“, спомня си Джон Спидзбърг.
Казва, че виетнамците го посрещат добре и за благодарност му изработват портрет от оризови зърна. И така за 84 години обикаля 79 страни, за да помага на пострадали.
„През 2004 г. имаше огромно цунами в Тайланд, вследствие на земетресение. Бях там. Имаше трупове на хора от цял свят. Работех с тайландското правителство. Питате ме за някакво сравнение със случващото се сега. Ето го сравнението. Едното е природно бедствие, а другото война, но в основата на всичко е страданието на хората“, смята той.
Сега Джон пак е там, където има страдащи.
