На 1 януари се навършиха 15 години от влизането на България в ЕС.
Повече от десетилетие преговори, реформи, успехи и провали на 25 април 2005 г. на тържествена церемония в Люксембург България подписва договора за присъединяване към ЕС от 1 януари 2007 г.
От българска страна подписи слагат президентът Георги Първанов, министър-председателят Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. Пътят на България към обединена Европа става възможен няколко години след падането на комунизма.
Стената в офиса на Атлантическия клуб пази много спомени от този период, а Соломон Паси казва, че влизането ни в ЕС е обединило хората така, както не го е правила друга идея оттогава до днес.
„Може би най-голямото предизвикателство беше да обясним на нацията, че членството в ЕС е много повече от фондове, че дава такива възможности, каквито нищо друго не дава. И най-важното: членството не дава пари, а възможности“, отбелязва той.
България все още не може да догони развитието на западните страни членки. Все още сме най-бедната държава в общността, а вече 15 години редовният доклад на ЕС посочва нерешени напълно проблеми - корупцията и липсата на върховенство на закона.
„Ред управления на България не се впечатляваха изобщо какво ни казва Брюксел по отношение на корупцията. И въпреки огромните средства, които получава, България все още не може да догони и средните нива на европейските държави“, смята политологът Георги Киряков.
Главният преговарящ Меглена Кунева сега е посланик на ЕС в Съвета на Европа. Тя беше министър по европейските въпроси в две правителства.
„Стряскащо е, че там където има европейски правила, които са задължителни за нас, там се справяме по-добре, отколкото там, където е въпрос на наше национално решение. Категорично трябва да преодолеем „те“ и „ние““, отбелязва тя.
15 години след влизането на България в ЕС идваме в пазарджишкото село Калугерово. То беше провъзгласено за първото българско евросело - дори още преди официалното ни присъединяване към общността.
Селото дължи европейския си етикет на покойния кмет Сергей Вачев.
"Имаше нюх за маркетинг, дори да не е знаел тази дума, и беше голям шегаджия и каза, че ще сложи табела: „Айде, ще го кръстя първото евросело“, която после се оказа, че бяха откраднали. Той беше историк и му харесваше тази промяна“, спомня си синът му Георги Вачев.
Селото днес вече няма табела „евросело“, има няколко спечелени проекта и малко работа за младите. „Не е как беше, направи се хубав стадион в селото. Важното е, че хората намаляват. За младите няма работа и отиват все навън“, посочва Лушка Ненова.
Има хубави условия, но няма предприятия да работят. Няма работа. Ако има работа - цехове нещо, предприятия, щяха да се задържат младите хора.
„За младите ЕС е по-добре. Там има някакви правила. Като работиш, печелиш нещо. В селото има най-малко 70 - 80 души, които са в Англия, Франция. Имам внук в Испания, шофьорче е там. Отвори им пазара, работят си. Дъщеря ми е в Италия“, споделя Спас Керемидов.
„Част от една общност сме, която ни даде много привилегии и модели на демократично управление, каквито има в европейските страни. Както и много голям финансов ресурс. И въпреки че още е най-бедната държава, България продължава да черпи възможности за икономическото си развитие. Има един основен фактор да не можем да се отлепим от това дъно - това, че ЕС дава прекалена свобода на отделните държави“, обяснява политологът Георги Киряков.