„Тази сутрин“ получи сертификат от организацията „Албърт“, която подпомага екологичната устойчивост на телевизионната индустрия. Нашият екип следва „зелените практики“ в предаването за намаляване на въглеродния отпечатък. Но най-важното е, че си поставяме за мисия да вдъхновим повече хора да спазват зеления начин на живот с мисъл за природата.
Какво представлява градското компостиране и как в междублоковите пространства или у дома да създаваме биотор, която да ползваме за растенията си?
Средно всяка година домакинствата в България генерират по 3 млн. тона битов отпадък. От Министерството на околната среда отчитат положителна тенденция.
„Тенденциите са до 2035 г. да рециклираме над 65% от генерираните отпадъци“, каза зам.-министърът на околната среда и водите Ренета Колева.
Към момента държавата успява да компостира, или по друг начин казано - да създава 100 000 тона биотор.
Междувременно в цяла България граждани създават свои малки компостери, където произвеждат от боклука си органична почва. Само в София има 12 такива места. Едно от тях e създадено от 22-годишната Анастасия в столичния квартал „Лозенец“.
„Идеята беше просто да намаля хранителния отпадък вкъщи, защото забелязах, че вкъщи произвеждаме много хранителни отпадъци, които изхвърляме в една найлонова торбичка. Примерно, обелки от зеленчуци и плодове да се разградят с помощта на микроорганизми, тогава се получава една прекрасна почва за растенията“, казва Анастасия Бобчева, която е член на фондация „Корен“.
Вече година 13 домакинства ползват компостера.
„Много е важно да се изхвърлят органични отпадъци - кухненски или градински такива. Това са различни обелки от зеленчуци и плодове - банани, ябълки, моркови, всякакви. Утайка от кафе също може, когато си пиете кафето сутрин. Или билки от чай също. А от сухата страна са трици, дървени стърготини, които ние използваме основно, сухи листа клонки всякакви. Много е важно да не се хвърлят животински продукти. Никакво месо, защото може да се привлекат неприятели, защото може да се появят патогенни организми и се забавя процесът на разграждане“, казва още Бобчева.
Всичко това има нужда от кислород и затова веднъж седмично се разбърква.
Подобен компостер между блоковете се поддържа от жителите и на квартал „Надежда“.
„Ако всеки иска да си построи такъв компостер навън, е много важно чия собственост е земята. Ако е частна, достатъчно е да се иска позволение от всички живущи вътре в сградата и домоуправителя. Ако пък е собственост на общината, тогава е хубаво да се иска разрешение от общината“, обясни жената.
Анастасия ни показва и как да си направим компостер, който може да държим на балкона си вкъщи. Нужна ни е кофа с малки дупки, за да влиза въздух. На дъното слагаме съчки, където се отича влагата при разлагане. Покриваме ги с картон, а върху него изграждаме компостната смес, като започваме с обикновена пръст. Добавяме всякакъв вид органични отпадъци и покриваме с дървени стърготини, листа или слама. А накрая добавяме и нещо от нас.
Други произвеждат у дома компост, но с помощта на червеи. Освен почва, червените калифорнийски червеи произвеждат и течна тор.
