След седмица мюсюлманите у нас ще празнуват Рамазан байрам. Как ще се случи това и каква е позицията на Мюфтийството у нас – със заместник-главния мюфтия Бирали Бирали разговаря Ладислав Цветков.
- Г-н Бирали, какво не знаем за мюсюлманския празник Рамазан байрам?
- Ние сме на тези ширини от много време. Днес, когато живеем в глобалното и човек познава всеки друг където и да е на планетата, има пред нас едно ново предизвикателство, че човекът, който е до нас, не го познаваме и не се замисляме за живота който върви.
- Преди време, когато настъпи Рамазан байрам, всъщност той беше част от една поредица от събития на основните религии в България. Наскоро беше отминал Великден, след това беше дошла Пасхата при евреите и се получи една асоциация, че едва ли не е настъпил големият празник Рамазан байрам.
- Той прилича ли на нашите пости?
- Да, прилича, тъй като стихът, който определя задължението на говеенето, казва следното: „Вие, които сте повярвали, говеенето Ви бе предписано, както на тези преди Вас, за да се богопобоите“. Което иска да ни каже, че независимо от нашите различни пътища, ние ценим един и същи Бог. Разбира се – с нашите доктринални различия. Няма как да кажем, че всички религии са еднакви, но в същото време един религиозен човек може да разбере друг религиозен човек и да влезе в неговата атмосфера която преживява.
- Едно от големите предизвикателства в това време на Рамазан и не само, е връзката на човека с храма. Това е много специфично нещо. Храмът е място, където човек може да се уедини и да се отдаде на Бог. Домът е друг храм. Колкото и да се стреми човек да се уедини, много трудно може да стане. Въпреки това, домът в този момент е този втори храм, не по-малко важен от първия.
- Може би едно от позитивните неща в тази ситуация, в която се намираме е, че намалихме скоростта, която не ни дава възможност за най-обикновените човешки комуникации и връзки. Чувствата и усещанията са неща, които човек трудно може да сподели на висока скорост.
- Пред Вас стои ли въпросът – много голяма обществена дискусия имаше, как ще се отбележи тази тридневна кулминация на Рамазан байрам?
- Разбира се. По време на Рамазан и самият месец има една специфична молитва, която се прави вечерно време. Там се събират хората и джамиите стават големи социални средища. Тази година това е отнето на мюсюлманската общност и няма как де не се отрази като нещо, което липсва.
- В края на Рамазана има байрам и там има голяма молитва. По своята същност няма как да се предава по телевизията, защото спецификата е общо изпълнение, заедно. Рамо до рамо. Точно така. При другите религии има друга специфика и при тях явно има тази възможност. При мюсюлманската религия още, когато казаха, че ще се предават онлайн, това не беше много точно. И не беше много коректно, защото не беше реално. Може да се излъчват проповеди. Молитвата се изпълнява заедно в стегнати редици. Това в условията на пандемия няма как да се случи.
- Как ще излезете от това положение?
- Човешкият живот е една от първите позиции в приоритетите. Имаме пет позиции, които са необходими за човешкото съществуване. Това е запазване на човешкия живот. Запазване на човешката психика. Запазването на вярата, защото тя определя всички други позиции. Запазване на личното достойнство и честта на човека и запазване на частната собственост.
- Ако една от тези пет липсва, нямаме човешко съществуване. Днес ние сме изправени пред една от тези основи и това е човешкият живот. Затова всичко се трансформира, за да се запази човешкият живот.
