Всичко започва в Крушево. В атмосфера на родолюбие и патриотизъм израстват високообразовани и добре поставени в обществото, трима братя от рода Везенкови: Стоян – ценен строител, Петър – инженер, Константин – лекар. Тяхната най-голяма мечта е да видят свободата на отечеството си и затова са готови на всичко, дори „да ги грабне смъртта”.
„Коренът е от Крушево, днешна Северна Македония, но те са българи, разбира се”, казва наследницата им - Кремена Камбова.
Спомня си как, когато била малка, в класа ѝ бил поканен възрастен опълченец, с който децата да се запознаят. „Споделих с татко и той каза: „О, и ние имаме опълченец. Нали съм ви водил на паметника” и тогава той каза, че Константин Везенков е опълченец и всички неща за него ми разказа”.
Наричат го Героичния лекар на Трета опълченска дружина. Константин изпълнява лекарския си дълг всеотдайно и смело. Не се поколебава да премине на кон до предните позиции под обстрел, за да занесе важно известие. Събира леко ранените, за да ги поведе в атака.
„Той е бил един млад, красив, интелигентен, високообразован и смел мъж с идеала за Освобождението на България. Това е бил неговият единствен идеал. Можел е да си остане в професията си лекар, да не ходи опълченец и да бъде един доволен човек, но това е искрата в хората и в тази смелост, и в този вътрешен дух, който е възпитан от семейството, от средата”, категорична е жената.
По думите ѝ Константин е знаел за делата на брат си Стоян, провел две срещи с руския император Александър II по темата за освобождението на България. Затова и веднага се включва в освободителната война. Бие се в дивизията на Самарското знаме.
“Когато той е на Шипка, на такъв импровизиран лазарет, където превързват ранените и им дават първа помощ, става напечено. Той казва: „След мен леко ранените, които са”, тръгват и те на бой. Това е страхотно и сега съм си мислела, че колко е прав Вазов – ведно да се бият живи и умрели”, разказва Кремена.
„Подире ми, юнаци!” – с тези думи на 22 януари 1878 г., безстрашният лекар отново повежда в битка конница край село Кадър Факлии, Котленско.
Атаката е успешна, но го стига неприятелски куршум: „Когато го раняват него, той знае, че няма да може да живее, защото е лекар, на него са му ясни нещата, но просто иска да доживее, да се случат нещата, както е мечтал, поне един ден. Много се е зарадвал на Санстефанския договор. При подписването е присъствал неговият брат. И така си е отишъл – 30-годишен. В котленската болница е лежал, в одеската болница, където е починал”.
Братът Стоян строи забележителни мостове, обществени сгради, красива църква. Известен майстор е, получава подаръци от самия султан. Използва своите контакти, за да се свърже с чужди дипломатически представители. Има срещи с руския император Александър II.
„По това време в Албания се надига въстание. Той купува оръжие, за да го изпратят на албанските въстаници, обаче го хващат и го слагат в затвора, и го осъждат на обесване, и изпълняват присъдата, скъсва се въжето. Скъсва се въжето, на което е обесен, и по обичай на турците, те повече няма да го бесят. Осъждат го на доживотен затвор - на 101 години.”, описва невероятната история наследницата на опълченския род.
Чест, сила на духа, смелост и жертвоготовност са героични качества, които се предават сред Везенкови. С тях се отличават и Владимир Руменов – революционер, лекар и политик, както и Васил Руменов, баща на Кремена – доброволец в Македоно-одринското опълчение, участник в Първата световна война.
Тя е горда с рода си, от който са излезли някои от строителите на съвременна България.