Ако нещо е създадено, то в Габрово вече го има, казват местните с типичното си чувство за хумор. И до голяма степен имат право. Всички знаем първото новобългарско училище на Васил Априлов.
Но Габрово е град на редица основатели и новатори – първата фабрика за четки е в Габрово, първата лекарка е габровка.
„Още преди Алеко да напише „До Чикаго и назад” габровци са ходили там и са участвали в международни изложения и са печелили награди. Първият министър-председател на България е от Габрово – Тодор Бурмов, който е на първото правителство. Братя Калпазанови, които правят първата кожарска фабрика в Габрово”, поясни Росен Йосифов, главен уредник в историческия музей в Габрово.
Говори се, че габровци са измислили и първия метод за борба с корупцията.
„Габрово е обявен за град 1860 година. Печатът е едно свидетелство как са се борили с корупцията – той е четири-съставен. Чрез тези части, които се съхраняват в различни членове на общинското управление, а дръжката – в секретаря на това управление, позволяват само когато има абсолютно съгласие – тогава да се глобява печатът и да се нанася потвърждението на техните решения”, допълни Йосифов.
Тук се раждат и редица благодеятели,които са пример за чест и днес. Един от тях е Пенчо Семов, който е добре известен със своята дарителска дейност и със своите сгради, които са още в Габрово.
В началото на ХХ век Габрово е един от най-бързо развиващите си градове в България. Удостоен е с прозвището „Манчестър”, което е символ за индустриален прогрес. Тук е основана и започва да действа първата българска фабрика след Освобождението през 1882 година – текстилната фабрика на Иван Колчев Калпазанов.
В електроцентралата на Иван Хаджиберов светва първата в страната крушка за индустриални цели.
Люлка на индустрията в България, град на творци и символ на образованието. Габровци имат чувство за хумор и предприемачески нюх.