Още с първата си поява на книжния свят с книгата си „Panta Rhei. Всичко тече“, Димана Гуляшка заявява самобитно присъствие и както казва издателят ѝ „жилав литературен ген“. Внучката на писателите Андрей Гуляшки и на Георги Караславов е наследила разказваческото умение на дядовците си и наскоро издаде първата си детска книга „Съли, Съсльо и нашествието на Горностая“.
Димана Гуляшка от години живее в Лондон. Била е библиотекар в едно от българските училища в английската столица и признава, че решава да разкаже историята за „Съли, Съсльо и нашествието на Горностая“, защото иска книгата да бъде интересна и за родителите.
„Има една мисъл, не мога да се сетя на кой писател: За деца трябва да се пише, като за възрастни, но по-добре. Отговорността да пишеш за деца е по-голяма. Защото детето е безмилостно. Детето не прощава фалша, веднага усеща фалша. Много е страшно. Възрастните някак си приемаме, че можем да простим лицемерие. Можем да простим! Но детето иска искреност“, казва тя.
Историята се ражда от детските ѝ спомени и приказките разказвани в нейното семейство. Но в детската книга между думите на героите, които живеят под големия камък в гората Съселът – отдолу, а Горностая – на горния етаж, откъдето идва и името му, има и сериозни послания, актуални за днешното време. „Колкото и да е смешно - детска книжка, но там има една много сериозна битка. Битка с диктатора, който иска да завладее гората. Който решава, че гората е негова. Аз съм израснала, любимите ми автори бяха Джани Родари, Ерих Кестнер и малко по-късно Рей Бредбъри. Аз съм взела от тях усещането за уважение към малкия читател. Това е важното в детската книжка“, казва Димана.
Да си самобитен в сянката на дядовците си писателите Андрей Гуляшки и Георги Караславов е предизвикателство, но и отговорност, казва Димана. „И двамата бяха много честни хора. Безкрайно честни, безмилостно честни на моменти. Особено дядо Гец. Особено към близките си. Той беше по-щедър към приятелите си, към всички хора, които го заобикаляха, но от децата си и семейството си изискваше максимума“, спомня си писателката.
Всеки писател пази много истории - и измислени, и реални. Димана има и една за неосъществената киносреща между Агент 007 Джеймс Бонд и българския му колега Авакумн Захов, от романите на дядо ѝ Андрей.