След няколко минути в магазина на Илияна ви обзема чувство на спокойствие. Това не е магазин, а място за срещи, разказват ни приятелите на Илияна.
„Аз съм без близки. Всичко съм постигнала с Божията милост, с хората от Съюза на инвалидите и с моите приятели“, казва Илияна.
Илияна е с неврална мускулна атрофия – движи се трудно и не чува добре. Когато е на 12 години в училище, някой я бута и тя пада от втория етаж. Така състоянието ѝ се влошава. Допълнително е засегнат гръбначният стълб и малкият мозък.
„След много операции с много добри хора успях да проходя, но след това се разболях от херния. Операция два пъти с гърдата, имам и операции от туморчета, които засега са доброкачествени и съм под наблюдение“, добави тя.
Илияна не пада духом, приютява се в дома на една мечта.
„9 години аз съм се молила върху тази картичка и съм вярвала, че ще имам много голям павилион. Него го имам в момента. Тогава нямах подкрепата от моите родители и разбиране заради вярата, но аз не се сърдя за това“, обясни Илияна.
С помощта на приятели и кредит мечтата ѝ се превръща в реалност. През първите 10 години магазинът се помещава в по-малко пространство.
„В павилиона имаше сувенири, които се правят от хора с увреждания от мои приятели. Павилионът е с много голям кредит. Дето казват – „инвалидите имат облекчение“ – никакво облекчение не съм срещала. Силата, която ми дават, е вярата в Господа. Това е всичко. На това се крепя. Сутрешно време идвам на работа, като си прегърна Библията. 10 минути аз казвам – Господи, благодаря ти, че отново мога да дойда дотук, много е трудно, но не невъзможно“.
Следващите 13 години павилионът вече е по-голям, помещава се до арката на столичната Александровска болница.
„Мечтата ми беше да имам още павилиони, да имам телевизия, от която инвалидите могат да говорят, а не да се оплакват. Сирачетата, като излизат от дома, да имат работа. Не може на всички да помагаме, но може на някого. Главно се захванах да има още павилиони, в които да работят инвалиди, да са на самата спирка, както е моят, не за да забогатееш, но да ти е удобно качването и слизането, но не успях“, допълни тя.
Зорка помага на Илияна и в реализирането на творческите й идеи – правят магнити, сувенири, пишат послания на дървесина.
„То не е просто павилион -- това е място за срещи. То е странно, защото тя самата има нужда от помощ, обаче се получава така, че тя дава помощ. Ще кажа нещо лично. Мъжът ми имаше нужда, беше в Пирогов. Трябваше операция, трябваше да ми се вземе пижама. Аз шок – къде, какво и ѝ звъня и тя ми каза - ела при мен, пеша е на 2 минути. Дойдох и тя толкова ме успокои тази жена, че всъщност някак си всичко се подреди. Аз уж само една пижама взех. Човек, като е в шок, не може да се сети, че човек, с когото се вижда през ден или всеки ден всъщност продава пижами, беше много силно преживяване. Уж аз я подкрепям, а всъщност е двупосочно“, коментира Зорка.
Илияна няма клиенти - за нея всички са приятели. Илияна няма клиенти - за нея всички са приятели. Ако търсите вдъхновение и кураж, поглед към историята на Илияна е достатъчен. Защото, в търсене на щастието в другите, можем просто да го открием в себе си.