С естествени багрила някогашните домакини закодирали молбите си за щастлив живот в тъкани от непредена вълна, известна като копривщенски плъсти.
Майсторите казват, че за да стане красив и здрав вълненият килим, са нужни топлите лъчи на слънцето.
„Старите копривщенски плъсти са едни уникални килими, които никъде другаде в България няма да видите с цветни орнаменти. Те са се правили навън върху калдъръма, като върху дървена скара се е слагала конопена черга. На половината се слага вълна бита от дарак, като за основа се използва от руното на овцата, а за по-вътрешната част се използва от вътрешната част на корема. Структурата на самия косъм на вълната много добре позволява след попарването с врялата сапунена вода, косъмчетата да влезнат едно в друго и да бъдат много здрави“, обясни Йорданка Бонева, демонстратор в дирекция на музеите, Копривщица.
За направата на един голям килим участвали по 4-5 души в продължение на няколко дни. Всяка копривщенска мома имала по една бяла плъст в чеиза си, за своята първа сватбена нощ.
„Всеки орнаменти, като при шевиците, има своя символика. Тук в центъра, предимно е слънцето, което е символ на свободата, на светлината. Тези цветове – синьото може да бъде от метличина, жълтичкото от бялата бреза, черното от биволски език се казва едно цвете. Жълтото, леко кафявото може да бъде от орехова шума. Всички тези са от плодове, цветя и листа. Предимно те са е боядисвали в кюпове, които са се заривали в торове, за да бъдат по-добре боядисани и това в интервал от едно денонощие“, обясни Бонева.
На пода, върху шарените и меки плъсти, спяло цялото семейство заедно.
„Едно голямо съжаление, че плъстите са се правели някъде до Априлското въстание, след това вече този занаят спира да действат, хората сами да правят“, споделя още тя.
Днес има много малко майстори, наследили някогашния занаят, успяват да пренесат занаята в съвремието като освен килими по този начин те изработват и шапки, пана, торбички, брошки и обеци.