Легендарният журналист Лари Кинг почина на 87-годишна възраст.
Какво е да си работил с Лари Кинг и да си бил на неговото шоу разказва журналистът от „Си Ен Ен“ Брайън Дженкинс. Двамата с Кинг започват по едно и също време работа в офиса на телевизията в Лос Анджелис през 80-те години на миналия век.
„През 1982 година „Си Ен Ен“ ме изтеглиха от Тулса, Оклахома, и ме направиха национален кореспондент и в Лос Анджелис. През 1985 г. нашия офис от Сънсет булевард в Холивуд бе преместен няколко преки на запад на Сънсет и Куанга, и тогава Лари Кинг започна работа със „Си Ен Ен“ – това беше на 3 юни 1985 година. В нашата нова редакция, неговото студио, от което предаваше, беше на около 10 метра от моето бюро.
Делеше ни една стена, която бе около метър висока, дори малко по-висока от бюрото ми. Така че, като предаваше на живо или записваше, аз чувах разговорите му и ние всички в редакцията трябваше да пазим тишина, за да не му пречим. Но покрай него се запознах с някои от гостите му като актрисата Джули Андрюз, която играеше във филмите „Мери Попинз“ и „Звукът на музиката“ и беше все така прекрасна, а така също Омар Шариф, звездата на моя любим филм „Доктор Живаго“.
Брайън Дженкинс е участвал в предаването на Лари Кинг.
„Не успях да се сближа много с Лари Кинг, но съм участвал в предаването му. През август 1997 година, отразявах нашумял процес за убийство в предградията на Бостън. Тогава 19-годишна детегледачка от Англия – Луиз Уудуърт, бе обвинена в убийството на момченце, за което се грижеше. Присъдата я обявиха вечерта и аз трябваше така да бързам, че прескачах по 7-8 стъпала, за да мога да стигна навреме на улицата, да си сложа микрофона и слушалката и да предавам на живо за предаването на Лари Кинг“, разказва журналиста.
Според него Лари Кинг е в основата на световния успех, който постига „Си Ен Ен“, а магията му е била в късите и точни въпроси, както и внимателното изслушване на събеседника.
„Лари имаше невероятната способност да накара най-различни хора да се почувстват удобно в неговото присъствие. Той не правеше интервюта, не правеше разпити, а правеше разговори. Той задаваше къси въпроси и гостите му от всички сфери се чувстваха удобно, защото знаеха, че няма да бъдат притеснявани, нито атакувани, а ще им бъде даден шанс да разкрият чувствата си и може би и тяхната страна на проблема.
Не знам дали някога е имало интервюиращ като Лари Кинг, който държеше въпросите му да са кратки, който бе воден от своето естествено любопитство и който не се опитваше да впечатли публиката със своята интелигентност, но искаше гостът му да блесне“, коментира Брайън Дженкинс.