Атракционен влак с парен локомотив и вагон от царската композиция „Корона експрес" тръгва от София до Кюстендил. По този начин се отбелязват 110 години от създаването на линията.
Според решения от Берлинския договор Турция, България и Сърбия са задължени да построят на териториите си участъци от железопътна линия като част от международна такава, която да свързва Виена с Цариград.
В договора не са посочени определени пунктове, а българското правителство защитава линията да мине през Кюстендил – Скопие. Малко преди това, обаче Австро-Унгария и Сърбия сключват договор за свързване на железниците на двете страни и определят линията Виена – Цариград да мине през Ниш - Пирот.
За Българското правителство е важно маршрутът да минава през Кюстендил, затова то защитава проекта на трасето да бъде Белово – София – Кюстендил – Скопие, но усилията им по-късно се осуетяват.
През 1904 г. е сключена българо – турска спогодба за свързване на железниците на Княжество България с железопътните линии в Македония.
Проектът предвижда българската държава да довърши железопътната линия София – Кюстендил – турската граница до 1910 г., а турската държава да построи съединителната линия от границата до Куманово до края на 1912 г.
Султанът не дава одоброени на този проект, международната политическа обстановка се усложнява и великите сили на Европа съшо не дават своята подкрепа за изпълнението му.
През 1894г. построяването на отсечката Перник-Радомир е възложено на предприемач и е официално открита на 6 февруари 1897г.
Железопътният участък Радомир – Кюстендил – турска граница западно от Гюешево е 89 км. Според проекта трябва да се изградят 14 големи моста, 18 тунела и множество речни корекции.
Откриването на първата част на жп линията - от Радомир до Кюстендил е извършено тържествено през 1909 г. Със специален влак пристига целият Министерски съвет, отслужен е молебен, а министър-председателя Александър Малинов произнася реч.
110 години по-късно за честванията от създаването на линията също по маршрута София-Кюстендил тръгва атракционен влак с парен локомотив и вагон от царската композиция „Корона експрес”.
"Това е личният вагон на цар Борис III, произведен е през 1938г. в град в Германия, който днес се намира на територията на Полша. Общо са доставени 5 вагона за нуждите на Цар Борис III.
Неговият личен вагон, един за царица Йоана, един за брат му княз Кирил, вагон-ресторант и фургон с кухня за приготвяне на храната по време на пътя." - разказва Юли Пейчев, отговорник за царската композиция към "БДЖ-пътнически превози", София.
"Вагонът се използва от семейството до 44-та година. След тяхното изгонване от страната тези влакове стават правителствени влакове и се използват от следващите правителства на Георги Димитров, Антон Югов, Васил Коларов, а по-късно и това на Тодор Живков.До 75-та година това е бил правителственият влак на България." - разказва още той.
В него са запазено оригиналното обзавеждане и техника, която все още работи перфектно. Вагонът на цар Борис III пък е произведен през 1938 г. в Германия и оттогава постоянно е в експлоатация.Вижте повече от интериора на влака във видеото.