В поредицата „Наоколо“ – вдъхновяваща история на социалния работник Анжела Климентинова.
„По дрехите посрещат, по ума изпращат“ - в тази народна мъдрост се оглежда историята на 26-годишната Анжела. Младо момиче с прекрасна визия, но и с прекрасна душа. Всеки неин ден разчупва стереотипа.
Животът е щедър с нея – тя познава красивото му лице, изпълнено с блясък и забавления, но избира за себе си друга красота – тази на ума и сърцето. Открива я през последната година чрез работата си в Дневен център за пълнолетни лица с увреждания "Св. Марина" в София.
„Майка ми е психолог и съм свикнала от малка с хора с увреждания. Просто ми е приятно да се грижа за някого и да помагам. Като кажа на някой, че работя това нещо и много се изненадват хората от работата ми. На мен ми е толкова приятно и не виждам нищо странно. Може би си мислят хората, че ми е трудно, че ми е сложно. Изобщо не го възприемам по този начин“, разказва Анжела.
Тя е завършила философия, а в момента е записала и магистратура. Детската ѝ мечта е да бъде учител. Дълго време се занимава с мода. Обича фотографията и изкуството.
Нейното лице стои на страниците на модни издания, а профилът ѝ в „Инстаграм“ има над 15 000 последователи. Професията ѝ не е лесна. Понякога се прибира изтощена, но знае, че в утрешния ден ще бъде пак там - да изслушва, да дарява любов и внимание, да учи и научава, да се усмихва.
„Най-любимо ми е сутрин да ми разказват какво се е случило с тях предишната вечер. Смятам, че те са щастливи хора“, казва Анжела.
Щастието за хора като Ангел, който рисува, разцъфва като цвете, когато някой им покаже, че са значими. За да откриеш един талант, Анжела казва, че трябва да отвориш сърцето си и да бъдеш търпелив. Всеки един от посетителите в центъра има своя супер сила и посещава различен клуб по интереси.
„Имаме спортистка - Весела Дункова. Тя е световна шампионка по тенис на маса, доста артистична. Не смятам, че трябва да се делим на различни хора – ти можеш това, ти не можеш това. Трябва да има такива центрове, за да може тези хора да са пълноценни“, споделя още Анжела.
Въпреки ентусиазма и устремеността, с която Анжела сбъдва мечта след мечта на хората в центъра, за млади хора като нея е трудно да се задържат в тази професия. Средната заплата на един социален работник е между 750 и 1000 лв.
„Това е една изключително човешка и благодарна професия. Носи много позитивизъм на тези хора. За съжаление, не е толкова престижна. Това са наблюденията ми и от студентите, които обучаваме, защото самата професия не е сред престижните и доходосните“, казва Анжела.
Добавя, че никога не се е срамувала от професията си, а с гордост казва, че работи именно това.
„Безценна е тази емоция, която получаваме от такива хора. Не бих го сравнила с нищо друго, наистина. Да получиш такъв вид благодарност, без да я искаш. Ти го виждаш в очите им, такива са“, споделя Анжела.
Може би обществото ни има нужда не само от хора като нея, но и от хората, за които тя се грижи. Те ни показват до колко способни сме като общество да зачитаме различията, да виждаме красотата в нейното многообразие, да разбираме и подкрепяме, а това да ни носи радост и смисъл.