Иван Георгиев: Историята не е просто документи, тя е съдбата на стотици хиляди хора

В концентрационния лагер Голи Оток са били изпращани българи, само защото са получили писмо от свои близки в България

Публикувано в  18:06 ч. 18.04.2022 г.

Историята не е просто документи, тя е съдбата на стотици хиляди хора, част от които и в момента са живи. Техните наследници със сигурност са живи. Това каза в предаването „Лице в лице“ журналистът Иван Георгиев попитан какво би казал на политиците относно Северна Македония.

„Историята е записана, тя е запазена. Пазят я освен книгите и документите, пазят я и живите свидетели на тези събития, защото говорим за едни процеси, които се развиват в рамките на изминалите 70 години“, заяви журналистът.

Той разказа история, когато е гостувал преди години на свой приятел в Струмица.

„Преди да отидем в дома му, където съпругата му ни нагости, минахме през гробището в Струмица, където трябваше да мажем мраморните плочи с кал, за да видим как българските имена са изчукани отгоре на окончанията ов са изписани с ки в опит да бъдат променени идентичностите на българите, загинали в този район.

И тогава си спомням, в дома на този човек, няколко дни преди най-светлите християнски празници той ми разказа една история за това как като дете е гледал футболен мач в дома си заедно с баща си между отборите на Югославия и България. Правил съм си труда да погледна, много пъти са играли футболните отбори на Югославия и България в миналото, така че не съм сигурен точно за кой период става време, Но така или иначе България отбелязва гол. Бащата на този човек подскача да се зарадва, че България е вкарала, все пак да кажем на нашите езици, че става въпрос за хора, които живеят в рамките на Титова Югославия в този период, вижда, че децата се около него и го гледат, и сяда на стола без нищо да каже в опит да ги предпази“, допълни Иван Георгиев.

Иван Георгиев каза, че тогава е мислел, че тази история е малко преувеличена:

„Но няколко години по-късно, когато с екип на bTV отидохме да снимаме на Голи Оток, който е най-зловещият концентрационен лагер по време на Титова Югославия и на място, и от оцелели свидетели разбрах, че на този остров, който е част от територията на съвременна Хърватия, са изпращани българи само заради това, че са получавали писмо от свои близки в България и разбрах, че този разказ никак не е преувеличен“, разказа Иван Георгиев.

По думите му разказите са много и зрителите и политиците трябва да знаят, че това, което нашите западни партньори, което много политици наричат история, всъщност е съдбата на стотици хиляди наши сънародници от двете страни на границата така, че зад историята и зад фактите стоят всъщност истински хора и имена.

„Ще си позволя да разкажа още една история, още едно име. Преди няколко години имах удоволствието и честта да се запозная с един човек, чието име означава много в историята на Македония. Това е господин Христо Матов. Той носи името на своя чичо, той е племенник на Христо Матов, баща му Милан Матов. Тези хора са от Струга, едни от основателите, едни от иконите на ВМРО, организатори на Охридско-дебърското въстание. Те са оставили имената си със златни букви в историята на региона.

Никога няма да забравя как след едно посещение до Скопие, където отидох и влязох в новопостроения музей на македонската борба, отидох и влязох и му купих един албум, в който имаше и снимка на восъчната фигура на неговите баща и чичо, и я занесох в дома му, за да му я покажа. Никога няма да забравя неговата реакция и неговите думи, че всъщност това е едно изключително извращение, което се случва с паметта на неговия род и на всички онези стотици хиляди българи, които са избивани, гонени, затваряни, преследвани, изселвани от територията на съвременна Северна Македония по време на Титова Югославия. Техният брой е над 130 000“, каза още Иван Георгиев.

БТВ Медиа Груп" ЕАД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да ще научите повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Моля, запознайте се и с нашата Политика за поверителност. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Научи повече