Да търсиш, откриваш и документираш корабокрушения е работа, която изисква много умения и познания, а специалистите в тази област по света са малко. Това казва Крум Бъчваров - доцент по подводна археология в департамента по антропология и морски изследвания в Университета на Кънектикът.
Той преподава и работи в Съединените щати, но заедно д-р Драгомир Гърбов и Центъра за подводна археология в Созопол си поставят за цел да развият подводната корабна археология у нас.
Разкопки на потънали кораби у нас са правени през 2000 година в залива южно от т.нар. нос Урдовиза, а Международният черноморски археологически проект в периода 2015-2017 г. откри и документира много потънали в античността кораби. Сред тях и 38, датиращи от османския период. Това е и причината нашите учени от България, САЩ и Австралия да възобновят работа по търсенето и намирането на стари корабокрушения в Черно море.
„В другите морски басейни бихме били големи късметлии, ако имаме 30-40% запазени от корпуса на един кораб, а същевременно в Черно море имаме над 80% запазени от корпуса на един кораб. Това го прави едно безкрайно интересно място за работа. Тук ние може да изследваме абсолютно целия корпус на даден съд и да проследим процеса на неговото създаване. Да проследим процеса на неговата експлоатация по физически белези и данни и да направим една реставрация що за плавателен съд ние работим. Това е безценно“, казва д-р Драгомир Гърбов.
„Имаме няколко податки на корабокрушения още от 60-те години, но за съжаление, тогава колегите археолози не са се замисляли за значимостта на кораба. Те са хора, които са разбирали от керамика. Събирали са керамиката, вдигали са амфорите и с това са приключвали. Сега е изключително трудно, да не кажа невъзможно, да намерим остатъка на корабокрушението за да разкажем история“, разказва доц. Крум Бъчваров.
„Черноморският археологически проект през 2015-20017 г. недвусмислено показа, че в дълбоките зони на Черно море имаме запазено културно наследство, свързано с корабоплаването на над 2400 години“, допълва д-р Гърбов.
„Морският археолог или водолаз трябва да има перфектен баланс. Буквално да лети над кораба, като го докосва съвсем малко. Да ограничи максимално контакта с него, като изключим поставянето на маркери и самото копане“, разказва още доц. Гърбов.
Методологията, която се използва, е интересна, дори и само заради това, че се работи изцяло под вода. Фазите, през които се минава, са много - локализиране на обекта, премахване на пясък, водорасли или грунд от корпуса. Десетки огледи и заснемане, както и създаване на триизмерни модели.
„До момента сме поставили 79 маркера на 79 дървени елемента в нашия каталог, като това е една малка част от това, което сме разкрили. Маркерите са важни, защото те идентифицират всеки един елемент на кораба“, обяснява д-р Драгомир Гърбов.
„Сега най-популярна е триизмерната фотограметрия, но това не е единственият начин и той невинаги сработва. Това може да се направи толкова точно и на ръка“ допълва доц. Бъчваров.
„Финалният модел, когато е разкрит кораб и се прави модел с точност до милиметър, бяха нужни над 12 хиляди снимки, направени за три часа под вода и софтуерът ги обработи за близо два дни. 48 часа той работи на пълни обороти и в крайна сметка ни предостави модел, на който може да видим и дървесните пръстени на гредите“, обясни от своя страна Павел Георгиев, подводен археолог в Созопол.
По думите на д-р Драгомир Гърбов дигиталните технологии в момента еволюират изключително бързо. Всяка година има нови приложения, които могат да се използват, за да се създават все по-точна база данни и все по-точна документация.
„Това е като един голям пъзел. Нашата задача е да разберем какво се е случило там, да разберем даже как е бил проектиран този кораб. Какво е било инженерното знание на хората в древността“, споделя още доц. Крум Бъчваров.
Част от предметите, които археолозите откриват, биват документирани и връщани обратно на обекта на морското дъно. Причината е, че у нас няма готовност да бъдат консервирани и да се осигури дългосрочното им опазване.
Археологията преди всичко стъпва на източници под формата на ръкописи, карти или рисунки, както и артефакти - например керамика. У нас източниците за корабокрушения са оскъдни.
„Твърде малко са историческите извори за традиционното плаване по западното крайбрежие на Черно море. Всъщност те се изчерпват с един професионално начертан план на търговски кораб от Западното Черноморие. Серия графити и рисунки върху стените на несебърските църкви“, обяснява д-р Драгомир Гърбов.
Безценните артефакти няма как да бъдат проучени и показани без финансова подкрепа.
„Погледнете Центъра по подводна археология. Аз имам наблюдения от повече от 20 години. Изключителен скок е направен и като оборудване, и като знания, и като интерес и желание за работа. Просто няма място за сравнение“, казва доц. Крум Бъчваров.
По думите му подводната археология е значително по-скъпа не само заради техниката, но и заради количеството работа, която един археолог може да извърши.
„Точно пред носа на Урдовиза има един голям риф, известен като Мармалята, където вероятно корабите са се удряли и имаме данни за поне четири корабокрушения там. Истината е, че е много предизвикателно да откриеш и извадиш артефакти от морското дъно, защото е много по-трудно и по различен начин се добиват резултати“, разказва Ивелина Петкова, подводен археолог в Созопол.
Тепърва трябва да се изследват големи морски площи. За съжаление, през годините е унищожена неизвестна част от артефактите под вода.
„България трябва да има истинска програма по подводна археология, включително и с чисто техническото присъствие на морски корабни специалисти“, казва доц. Крум Бъчваров.
„Проектът се финансира от Министерството на културата, от една страна, а от друга - от Института по корабна археология в САЩ, който е водеща световна научна организация за проучване на древното корабоплаване и корабостроене. Най-важното е, че този институт може да предостави не просто финансова подкрепа, а научни познания и капацитет. Те са готови да обучат наши специалисти в тази посока. Консервация и реставрация на артефакти в морска среда. Това е условие, без което ние не може да развиваме една сериозна подводна археология и особено корабната, защото артефакти се откриват и без консервация и реставрация не може“, обяснява д-р Найден Прахов, директор на Център по подводна археология в Созопол.
Събирането на артефакти е бавен и труден процес. Всичко намерено обаче е много важно за нашите учени, защото им дава възможност да направят пълна реконструкция на това как е изглеждал един кораб в древността.
На всяка цена бихме продължили да работим в България както на проекта „Китен 2“, така и да търсим други корабокрушения и дай Боже, да открием и античен кораб“, казва д-р Драгомир Гърбов.
„Ние имаме невероятно културно наследство и всеки българин, където и да работи по света, дори и да се чувства добре там, със сигурност би искал да дава нещо на родината си, защото знае с какво богатство сме надарени - и на сушата, и под вода“, казва подводният археолог Ива Петкова.