По пътя на образованието едни избират големия град. Други остават в малките населени места. В какво се превръщат класните стаи след като всички си тръгнат? В търсене на отговори влизаме в училища с 1200 и със само 13 ученици.
След две години в сянката на COVID епидемията, учениците отново са в класните стаи. Но на много места чиновете останаха празни. защото ученици няма. Обратно на това, част от класните стаи в големите градове се оказаха тесни за всички желаещи.
На 950 метра надморска височина и на 25 км от Смолян се намира село Могилица. Малко преди 7 часа сутринта вятърът събужда част от хората, но денят за много от тях отдавна е започнал.
Като баща на три деца Хусеин Чаркаджиев е станал рано, за да приготви закуска и изпрати на училище двете от тях - в IV и II клас. Училище в селото няма, затова учениците ще пътуват до съседното с автобус.
"Ако възпитанието на поколенията е отговорност на семейството, то образованието и голям процент от неговата тежест се пада върху училището", смята Хусеин.
Всеки ден деца от I до VII клас хващат този автобус, за да отидат в училището в село Арда. Всъщност, това са всички деца в училището - точно 13.
"Ако това в Арда се закрие, младите хора ще напуснат тези места, никой не иска да си остави децата необразовани. Напуснат ли младите хора, старите оставят сами, а никой не иска да остави родителите си на село без грижа и селата ще се обезлюдят. Селата ще приключат, ще завършат своето съществуване", добавя Хусеин.
Второкласникът Мухаммед е със специални образователни потребности и е единственият ученик в класа.
"Работим основно за развитие на фината моторика и за заучаване на основните неща, като това да може да си пише името и да брои", обяснява учителката Мирослава Велинова.
Междувременно в съседната класна стая учебниците отварят четири деца, но те не са от един випуск. Три учат в I клас, две в IV клас, едно от тях отсъства, защото е болно. Учителят редува уроци и задачи, за да има по равно знания за всички.
„На първокласничката дадох самостоятелна работа. С IV клас работя на дъската, лаптопа. Редувам дейностите. Работата ми включва повече предварителна подготовка, там е разковничето, защото когато седна да си готвя уроците, това са два класа, по пет часа на ден, това са 10 урока. По-обемистата работа е да преценя как да разпределя времето, как да организирам дейностите, методите, формите", разказва главната учителка в начален етап Веселина Хаджиева.
Училището е построено преди 153 години. До 2019 г. са завършили 95 випуска с над 2000 ученици. От години е защитено, което го пази от закриване. Също така е и средищно и приема деца и младежи от четири села. В него работят 13 педагози. Стаите се отопляват на дърва.
"Над 800 деца се обучаваха в период, когато аз постъпих като учител през 1981 година. А сега от всички населени места ние събираме само 13 ученици. Започнахме да губим надежда, защото светлинката в тунела, която всички се надяваха да се увеличава или да просветне, намалява все повече. Броят на браковете и новородените е много малък, младите решиха, че перспективите не са добри и оставят да живеят в чужбина, там се раждат децата и внуците на наши приятели, местни хора", разказва директорът Феди Романов.
Има само една самостоятелна паралелка в VII клас. Другите са слети.
"Резултати в слети паралелки са много по-добри от самостоятелните. Били сме на първи ви места на НВО", добавя директорът.
В България защитени са 164 училища, като „за защитено училище се определя училище, което, ако бъде закрито или преобразувано, най-малко 10 ученици от I-VII клас ще пътуват на не по-малко от 20 километра по наличната пътна мрежа до най-близкото друго държавно или общинско училище."
"Според мен не сме малко и по-добре да сме тук в училище, отколкото в по-голямо, защото ни обръщат повече внимание учителите", казва ученичката Мериан Чаркаджи.
Средищно е това училище, в което се обучават най-малко 10 ученици от други населени места, в които няма учебно заведение. Сега са 724.
"Това е единственият мост от миналото през настоящето към бъдещето, а бъдещето са децата", казва Феди Романов.
През последните години се увеличава броят на общините, в които има само едно училище – от 38 преди шест години до 44 сега. Или 17% от българските общини, изчисляват от Института за пазарна икономика. Освен намаляването на населението, друг фактор за все по-малкия брой училища е моделът на финансиране, който стимулира по-пълни паралелки и оттам по-малко на брой и „по-големи" училища, смятат експерти.
"Досега не сме имали цяла община, която да остане без училище, нито едно населено място без училище, така че ако се случи това нещо, ще е прецедент. В идеалния вариант всички училища трябва да са защитени - това означава да има достатъчно разстояние между тях и да няма прекалено малко училища, които само хабят ресурси и да не могат да се концентрират достатъчно деца в тях", обяснява икономистът в Института за пазарна икономика Петя Георгиева.
В община Алфатар местната власт и училищно ръководство признават, че с годините броят на учениците рязко намалява. Училището не е защитено. Въпреки това няма да бъде закрито.
"За съжаление, статистиката показва, че ще намалява тенденцията за учениците като първо, населеното място е малко, на 20 км от големия град, преобладават ученици от етносите, предимно турско население, малките семейства трудно остават“, каза директорката Мария Иванова.
Днес в класните стаи влизат около 120 ученици между I и VII клас. През 1982 г. броят им е достигал около 370, спомня си бившият директор, управлявал повече от 40 години.
"Просто един детски глъч, една радост, жизнерадост- всеки нещо прави, разбирате ли? То ракетомоделизъм, баскетболни състезания. Те всички са ми като деца, разбирате ли колко поколения имам - баби, родители, деца, техни внуци спомня си тя.
"Тъжно ми е, но това е тенденция от 30 години, просто е трябвало назад във времето да се обърне необходимото внимание. Няма поминък, закрити са работещите предприятия, няма работеща икономика, нормално е всеки да търси поминък в по-големия град или чужбина", казва кметът на Алфатар Янка Господинова.
Това е пример за маломерна паралелка в училището, тя се състои от осем ученици, трима са болни, сега в класната стая има само пет деца.
"Виждате, базата е голяма, трудно е за поддръжка, но пък това, което предлагаме като образование, не е нищо по-различно от това, което се предлага в големия град. Напротив, смятам, че тук обръщаме много повече внимание на децата и на техните проблеми и това е по-добре за тях", казва директорката на училището.
"Хубаво е, особено когато има някой, който иска да научи наистина нещо - това е да даваш от себе си", казва учителката по математика Галина Христова.
В името на образованието на децата си родителите поемат различни пътища. Стефани Петрова избира детето ѝ да остане в Алфатар.
"Защото, първо, нямаме друго училище в общината, а и мисля, че учителите са на същото ниво, каквото и в градовете. Не съм видяла нещо по-различно в обучението на децата", казва тя.
"Защото големият град предлага големи възможности, средата е по-различна и детето там ходи с по-голямо желание. Все пак ние сме си се устроили по някакъв начин животът тук, но за съжаление, той се обезлюдява от ден на ден“, казва тя.
В рамките на година се раждат не повече от пет деца в малкия град, казва кметът на община Алфатар. Опитва се да насочи всички усилия към задържане на хората в населеното място.
"Открихме няколко центъра за настаняване от семеен тип, имаме дом за стари хора, кризисен център за деца. Осигуряваме работни места на хора в трудоспособна възраст, които преди това бяха хора от статистиката - продължително безработни лица", обяснява Янка Господинова.
В другия край на България, в София, виждаме обратната тенденция. Малко след 7 часа сутринта шестокласничката Виктория се приготвя да отиде на училище. С 31 ученици класът ѝ се нарежда сред най-големите у нас. Първите трудности се появили още при кандидатстването.
"Беше много трудно и изненадващо за нас, тъй като ние живеем в радиуса на училището и беше шок, че имаме проблем да бъде приета в I клас. Когато детето учи с толкова много деца, шумът, по-малко въздух в стаята със сигурност оказват влияние, а и на самите учители със сигурност им е трудно да преподават на толкова много деца и да успеят да задържат дисциплината. Категорично липсва персонализираният подход, но мисля, че като цяло тук тенденцията е такава", разказва майка ѝ Деница Гудева.
В училището се обучават 1250 деца от I до XII клас. За едно място в I или VIII клас се борят четирима.
"Изпитването е трудно. Следващата трудност е пълната класна стая, която изисква 100% участие на учителя. Учителят не трябва за секунда да си отклони вниманието, за да може да задържи и тяхното. И за тях е трудно. Дори и от това да има въздух в стаята, доста сложно е", обяснява старшата учителка по история Жанина Калчева.
През учебната 2012/2013 година всички ученици у нас са над 755 000, от тях в София са 115 000. 10 години по-късно общият брой намалява с близо 50 000, за разлика от този в столицата.
Осем училища са били закрити преди началото на новата учебна 2022/2023 година. Намираме се във врачанското село Типченица. През 1938 г. се построява сградата зад мен. Дълги години работи като училище. Строят се седем класни стаи и две канцеларии с дадени от населението 200 000 тухли, камъни, пясък, чакъл и греди. 85 години по-късно сградата все още съществува, но вече е хотел.
През 1981 г. тук са учили 120 деца, но с години броят им намалявал.
„Останаха малко деца и не беше ефективно да се поддържа училището, затова започнаха в Мездра и училището се продаде“, обясни кметският наместник Георги Димитров.
Превръщането на училище в хотел продължава две години.
"Погледнах училището, погледнах интериора наоколо и прецених, че може да стане малък хотел, да се спаси сградата, тъй като беше в крайно окаянo положение, пред събаряне", разказва собственикът и управител на хотел Кирил Радев.
Като в житейски кръговрат, бившите възпитаници и възпитаващи днес пак се връщат в сградата.
"Това са ученици, които са учили някога тук и сега се връщат пак тук, само че на почивка, не на училище. Идват за по няколко дена на почивка, да си видят старото училище, дворът е запазен“, добавя Кирил Радев.
В Типченица живеят около 350 души, а 17 ученици пътуват до Мездра.
За последните 10 години българите сме намалели с 844 781 души. Или с 11,5%. Според експерти големият проблем, освен ниската раждаемост, е засилващата се миграция в чужбина. Сега ключова за оцеляването на малките селища у нас е добрата инфраструктура, след като по време на пандемията от COVID-19 все повече хора са започнали да се завръщат по селата. Проф. Петя Кабакчиева описва как би изглеждал идеалният вариант за пробуждане на живота там.
"Млади хора, които работят с дигитални технологии, които са IT специалисти, живеещи в чудесни къщи. Можеш да си построиш къща сравнително евтино, голям двор, тичат щастливи деца, наоколо - може да е на 10-20 км едно добро училище, до което води един добър път и имат спортни площадки, детски площадки“, обяснява социологът.
Но е нужна е цялостна политика за развитие на регионите, смятат от Сдружението на общините.
"Като започнем от данъчни облекчения и предпоставки, за да могат хората там да имат нормален живот. И на първо място - развитие на икономиката и вид заетост, независимо дали е производство, селско стопанство", казва заместник-изпълнителният директор на НСОРБ Теодора Дачева.
Над 176 000 или 22% от учениците днес пътуват до класните стаи в друго населено място.
