Скрит в полите на Бистра планина, той е последната православна крепост преди границата с Албания. Вече точно 1000 години Бигорският манастир пази мощите на десетки светци, парче от кръста, на който е разпнат Христос… и паметта на хората по тези земи.
В манастира се съхранява книгата „Огледало” от Кирил Пейчинович, печатана е 1818 година в Будим.
Заради съхранението на подобни реликви и историята, която пазят, братята от най-големия македонски манастир често са наричани „предатели”. Медиите в Скопие демонизираха монасите, след като те подкрепиха договора за добросъседство между страните ни миналата година. А на връх 2 август, Илинден, пред олтара на църквата „Св. Йоан Кръстител” духовниците изпяха първия химн на ВМРО, написан от родения в Стара Загора композитор – Александър Морфов.
Песента е била поръчана от историческото ВМРО на Тодор Александров. Факт, който малцина в Македония знаят. Изведнъж този химн става неудобен и е забранен от комунистическите власти в Македония по нареждане на Белград.
Защо обаче в днешната македонска земя, насочена към общото европейско семейство, пазителите на историческата истината са обявявани за врагове?
„Е, какво да ви кажа, историята свидетелства…. В Македония са били вършени страшни преследвания, гонения, убийства, злосторства над хора, които се чувствали българи. Или имали някаква връзка с България. Това е било страшно време.
Пример е едно дете, ученик в семинарията в Битоля, което получило писмо от свой роднина – първи братовчед от България, от Варна. Накрая е удавено в рибарниците на манастира.
Преди точно 100 години, през 1918-а година нашият игумен тук, …игумен Партений, защото не искал да се откаже от Екзархията, и да споменава сръбския владика в службите, бил… убит по зверски начин – бил заклан и хвърлен в река Радика от моста, който е точно под манастира.
Един игумен, на манастира Пречиста – Софроний. Също бил застрелян. Негов другар, свещеник от град Кичево е бил разпънат на кръст. Помислете си!
Само в една нощ на 7 януари 1945 г. – така наречената Кървава Коледа – били са затворени, били са убивани. Такива има стотици, стотици хиляди.
Това са били страшни мъчения. Това е бил една чудовищна система.
След 1945-а година нашите затвори Идризово, Голи оток, Отешево са пълни с … политически затворници, защото са говорили може би малко по-открито за историята” , казва отец Кирил от Бигорския манастир.
Година след смяната на властта край Вардар спорът за името с Гърция е най-голямата пречка пред ново бъдеще за страната.
„Ако не успеем, няма да имаме вероятно бъдеще в ЕС, в НАТО. Тогава ще трябва Европа да я доведем в Скопие, в Македония – не виждам друг вариант! В най-краен случай, ако не се намери решение, въпросът ще остане отворен и ще продължим след три месеца, след шест месеца пак да търсим отговор. Не искам и да си помислям, че няма решение. Винаги има решение”, смята Зоран Заев, министър-председател на Македония.
Северна, Горна или Вардарска – властите в Скопие вече признаха, че биха приели една от тези добавки пред името, но само за международна употреба.
„Ако погледнем исторически къде е била тази историческа Македония, има един дял в България. Има един дял в Гърция! Ние сме само една част. И това е факт – ние сме горния дял, северния, Вардарския дял. Ние делът на тази историческа Македония, която е в България, го признаваме като български дял и тук няма никакви дилеми. Ние го наричаме този Пиринския дял, защото Пирин е най-голямата планина, но там живеят граждани на България, някои от които се чувстват македонци и това е тяхно право. И нямаме никакъв такъв проблем. Нашите граждани, в огромното мнозинство, са подготвени да приемат едно ново име за международна употреба”, коментира още Заев.
Стефче Стойковски е трето поколение музикант. Вече четвърт век живее с гръцкото ембарго – след концерт пред македонци в северна Гърция има забрана да влиза в южната ни съседка.
„Промяната на името на република Македония означава промяна на идентичността,
Кой ти е дал това право? Кой ти е дал властта от мое име да подписваш нещо? Кой ще каже от името на дядо ми, че той не се чувствал македонец, или не бил македонец, а е бил горномакедонец, бил северномакедонец, бил долноюжнанец, вардарец.
Забрави дядо ми – с кое право на следващите поколения, на моите внуци, трябва аз да им променям умствения багаж, умствения ген? Кодът, който е записан векове назад.
Моят дядо, прадядо, не знам какво били – били турци, били власи, гърци, антични гърци – забравете всичко това! Хвърлете всичко това на боклука. От този момент аз, като индивид, като човек, като личност, който е получил право от Бога да живее на този свят, се чувствам такъв. И някой това иска да ми го промени в моя ген, в моето мислене, в моите спомени, в моя код – иска нещо да промени. Че не съм аз македонец, а съм Северно, Горно, Долно, не знам какво… Всичко това е илюзия. Всичко това е заблуда”, казва музикантът.
За политиците в Скопие обаче приближаването на Македония до членството в западните съюзи и излизането от руската зона на влияние на Балканите е все по-реална цел.
„Вижте, пътища има много. Ние сме в центъра на Балканите, в центъра на Европа и пътища има и на изток и на запад, и на юг и на север. Но по-полезен път и по-полезна посока от НАТО и ЕС смятам, че за Република Македония и за региона няма. Не само Република Македония, а регионът е нестабилен по отношение на междуетническите отношения. И са много чувствителни”, коментира Талат Джафери, председател на парламента на Република Македония.
А промените край Вардар винаги са болезнени. Миналата година македонското събрание преживя своя „Кървав четвъртък”. В светлината на прожекторите беше новият премиер, но един политик беше изнесен от нахлулите привърженици на предишните управляващи… между живота и смъртта.
„Аз бях убит. Институциите целенасочено оставиха близо 2 часа протестиращите да правят каквото си искат. Това беше част от плана, който включваше ликвидирането, убийството на няколко политици, между които и аз очевидно бях… и аз в този списък”, казва Зиадин Села, председател на
Лидерът на Алианса за албанците е убеден, че физическото му оцеляване в нощта на 27 април е спасило Македония от нов кървав етнически конфликт. Днес Зиядин Села управлява като коалиционен партньор, който има свои планове за новото име на страната:
„Ние сме против тенденциите да се присвоява и да се славянизира името. Ние сме против представка, например Славомакедония”. Ние сме против представки, които се шепнат и които се чуват в дипломатическите кръгове…
Като Горна Македония, непреведено на никакъв друг език. Това право никой го няма. Нямат го и гърците. И не бих допуснал Македония да се нарича само „Горна” или „e Epërme”, както е в превод на албански. Или „Upper” само на английски.
Всяко решение, което ще се вземе, трябва да бъде на английски преведено, като международен език, и на официалните езици, които съществуват в Македония, а те са македонският и албанският език”.
С отварянето на Македония към съседите ѝ и първите опити за изчистване на учебниците от дългогодишната пропагандата се заражда и нов страх.
Може ли наистина историята да бъде забравена? Или пренаписана – дори на цената на ново бъдеще за региона?
Съдбата на Гоце Делчев е символична за отношенията по оста Атина – Скопие – София.
Роденият в Кукуш, днешна Гърция, воевода загива 4 май, преди точно 115 години в село Баница, също на територията на съвременна Гърция.
Серският воевода и приятел на Делчев – Михаил Чаков свидетелства, че 3 години след смъртта му, разравя все още неразложените му останки и прибира черепа и крайниците в дървено ковчеже, което заравя в притвора на селската църква.
11 години по-късно, сандъчето с тленните останки е изровено и пренесено в България, за да бъде предадено близо 30 години по-късно от българските комунистически власти на югославските им приятели в Скопие.
Въпреки официалното партньорство в ЕС и НАТО за съвременна Гърция темата все още е табу.
Български археолози никога не са допуснати да изследват село Баница, чийто руини и днес лежат в планините над град Серес.
А останките на Делчев и спомените за него, разхвърляни между България, Македония и Гърция, са най-болезнената метафора за истинските отношения в региона.
Георги Чопов, един от малкото останали наследници на Делчевия род, е сред най-известните хореографи в Югозапада. Посветил живота си на запазването на фолклорното наследство от Македония. Днес той е щастлив от затоплянето на отношенията между София и Скопие, но и огорчен от опитите за подмяна на истината… за политически цели.
„Не можем да правим компромиси с историята, защото ние сме отговорни пред историята и пред бъдещите поколения. Просто с времето всичко умира. Напъват ме сълзи по някой път. Ние сме българи. Това е…”, казва Чопов.