Дами и господа, знаете, че технологиите промениха много аспекти на нашия живот. В последното десетилетие те допринесоха значително и за увеличаване на бежанските потоци към Европа. Те показаха другата страна на света дори на онези хора, които живеят в най-отдалечените села на Афганистан, където има повече мобилни оператори от броя им в България.
Светът освен малък, се оказа и лесно достъпен - на няколко клика, при които дори и големите разстояния изглеждат малки, когато залогът е по-добрият и справедлив живот на Западния свят.
Войната в Украйна привлече цялото медийно внимание към себе си. Това е логично, защото тя е на прага на Европа и "изсмуква" информационно всички други конфликти, които изглеждат в момента далечни и сякаш нереални. Но, за съжаление, те са абсолютно реални и продължават да горят.
Над година талибаните подлагат на репресии стотици хиляди в Афганистан. Страната е напълно фалирала и периодично е на прага на масов глад и хуманитарна катастрофа. Все повече жени остават по домовете си, точно както, след като талибаните дойдоха на власт за първи път в края на миналия век. Сирия продължава да е арена на няколко паралелни войни, в които регионални сили подкрепят или подстрекават различни страни в конфликта.
Например, руснаците и иранците запазиха режима на Асад. Американците използваха кюрдите срещу "Ислямска държава", а турците удрят кюрдите. Пълен хаос, който доведе до рухнала икономика и повсеместна мизерия. Съседен Ливан, тази толкова красива страна, където в древността са измислени парите, е в безпрецедентна финансова криза. Вече 10 години Либия функционира в ситуация на държавен разпад.
А Европа е все там - близо, толкова близо. И пътят към другостта минава и през България. За София това означава нуждата от пълна промяна на стратегията за възпиране на бежанците и бизнеса с преминаването им през българска територия.
Пасивността на властите у нас по темата е крайно необяснима. В този смисъл нидерландската спирачка за "Шенген" е всичко друго, но не и изненада. Това е закономерно действие на фона на българско бездействие при локален дневен ред на изолиращо вътрешно противопоставяне.
Телена ограда за милиони, която разсмива каналджиите и плаши слабо екипираните униформени, които ходят по горите, докато техните колеги гонят бежанци по магистралите във вътрешността на страната, губейки живота си. На хартия България е готова, но всъщност всички виждаме какво се случва. Защото Шенген не е само "хартия", а е върховенство на закона, работещи институции и най-вече - сигурност.
В парламента са се вкопчили в хартията, сякаш това е най-важното пред страната. Ще каже човек, че машините са били най-големият проблем на България през последното десетилетие. Машини, за които дадохме милиони, с надеждата, че те ще направят изборите по-справедливи. Сега не е ясно - принтери ли ще са, пишещи машини ли ще са, пасианс ли ще играем, докато пускаме хартии.
По този начин, външните опасности пред България, които определят до голяма степен и вътрешния дневен ред, отпадат от общественото внимание. България остава сама, неспособна и слаба. Но какво да очакваме в държава, в която дипломатите - тези, които трябва да анализират, да парират, да преговарят, за да спрем тези проблеми още в зародиш, вземат по-малко от начинаещ касиер в голяма верига хранителни магазини, с цялото си уважение към касиерите.
Стачката за по-достойно заплащане в МВнР е срам не само за българската външна политика, но и за начина, по който страната ни подхожда към света - на дребно, локално и спотайващо се.
За бежанците е ясно - те отиват на Запад. А ние?