Каква е историята на храма, в който всяка година слиза Благодатният огън, за да се пренесе по целия православен свят и ние да го занесем в домовете си?
Според исторически източници гробницата на Исус Христос е открита около 326-та година след Христа, а император Константин Велики, първият християнски император на Рим, нарежда да се построи храм около нея. Интересен факт е, че българите са един от първите народи и единствените сред славяните, които имат свое храмово пространство до Божи гроб още от времето на цар Симеон Велики.
През 638 г. арабите за първи път превземат Йерусалим и патриарх Софроний връчва ключа за Гроба Господен на халиф Омар ибн Хатаб с молба да пази святото място. Халифът дава ключа на рода Нусейбе и така е до днес.
През XII в., когато в продължение на 88 г. Йерусалим е в ръцете на християните, традицията е нарушена. През 1187 г. султан Саладин (Саллах ад Дин) превзема Светите места, но обещава на английския крал Ричард I Лъвското сърце родът Нусейбе да продължи да отключва гробницата на Христос. Вероятно по същото време друга мюсюлманска фамилия – Джудех, е натоварена да пази ключа нощем.
И днес всяка сутрин към 4 ч. потомък на Джудех влиза в Стария Йерусалим през портата Яфа и се насочва към църквата на Божи гроб. Той носи със себе си 30 сантиметров чугунен ключ, който е на 500 години (първият се е счупил) и в единия край е триъгълен, в другия - квадратен. Стигайки до църквата, мъжът предава ключа на потомък на фамилията Нусейбе, който се качва по стълба, за да отключи горната ключалка, а после отваря и долната. Дървените порти се отварят за посетители и по залез се затварят, като церемонията се повтаря.
„Празнуваме Великден с нашите християнски братя. В ръцете си държа ключа за черквата „Божи гроб“, който се предава в семейството ми от 1187 година", казва Адиб Джудех - пазител на ключа за храма „Божи гроб“.
Тези две фамилии от векове са пазители на мира между мюсюлмани и християни от една страна и от друга между християнските свещеници, боричкащи се за контрол над храма.
Адиб Джудех и Уаджих Нусейбе споделят, че за тях тази служба в името на мира е въпрос на чест, не на пари, тъй като заплатата им е символична.